В навечерието на ( Рождество Христово ) този велик и лъчезарен празник, за който св. Църква ни подготвя повече от месец, едва ли би могло да се намери по-подходящо евангелско четиво. В него се открояват две коренно различни части.
Първата бихме могли да наречем историческа, тъй като в нея св. ев. Матей ни запознава с родословието на Иисус Христос по човечество (Мат. 1:1-17), а втората е драматично-повествувателна и богооткровена, тъй като от нея узнаваме, че заченатото в утробата на Пресвета Дева Мария е от Светия Дух и че Синът Божий идва от небето и се въплъщава, за да спаси човеците от греховете им (1:18-21).
Защо евангелистът изброява всички предци по плът на Господа Иисуса? Той прави това, за да убеди своите съвременници, християните евреи, че Иисус е потомък на Авраам и произлиза от Давидовия род, от който трябва да дойде очакваният Месия, и че Той именно е изпълнението на пророчествата и на Бо-жието обещание. Освен това св. ев. Матей цели да ни разкрие, че Божият Син, Превечният Бог Слово, чрез Когото всичко е сътворено, е Син Човечески. Изброяването на предците на Иисус Христос дава възможност на всеки човек да почувства Господа като свой близък, като свой роднина. Св. ев. Лука допълва това родословие, като стига чак до Адам, който пък е сътворен от Бога (Лука 3:23-38 – б. ред.). От което става ясно, че всички хора по света сме братя не само в преносен смисъл, че всички наистина сме деца на един общ Отец. Тази именно забравена истина дойде да възвести Синът Божий, Сам станал човек, наш брат по плът, та ние да станем синове Божии.
От втората част на евангелския разказ ние узнаваме за мъчителните съмнения, нахлули в душата на Йосиф, когато разбрал, че Дева Мария, за която бил сгоден, за да живее с нея не като съпруг, а като настойник и покровител, е непразна, тоест бременна. Шокиран и измъчен, той дори взел драматичното решение тайно да я напусне, но ангел Господен му разкрил великата и непостижима тайна на боговъплъщението и неговата цел – спасението на човечеството.
Разсъждавайки за съмненията и страданията на Йосиф, може би всеки от нас ще си припомни, че и той е имал или все още има подобни съмнения. Спомням си, че като ученици в Семинарията доста се вълнувахме от това, дали наистина светата Дева е заченала без мъж и възможно ли е то, останала ли е дева до смъртта си и пр. Сега, от разстоянието на времето, виждам колко детински, наивни и нелепи са били тези съмнения. Ако ние наистина вярваме в Бога като Творец на всичко видимо и невидимо, ако вярваме, че е сътворил необятна-та вселена от нищо, то съвсем естествено и логично е да приемем, че щом Той, абсолютната Премъдрост, е избрал този начин за въплъщението на Своя Син, значи той именно е най-подходящият и възможно най-приемлив за нас, човеци-те. А думите на ангела към Йосиф трябва да отнесем и към себе си, те са казани за всички нас. Нека да ги приемем с безрезервна вяра и да ги пазим дълбоко в душите си, защото това са думи на Господа Бога. А знаем, че Неговата правда е вечна и Неговото слово е истина.
Само след няколко дни земята ще бъде окъпана от радостната светлина на Витлеемската звезда. Тази звезда показа и освети пътя на източните мъдреци, които дойдоха да се поклонят и донесоха скъпи дарове на малкия Иисус. Нека и ние се приближим с тях до скромната ясла и се поклоним на Божествения Младенец. Нека да Го дарим с чистотата на сърцата си, с добри и искрени намерения, с красиви мисли и милосърдни дела. Нека приемем с нежност новороденото Отроче и да Му дадем подслон в душите си.
И тогава ще настъпи истинското Рождество.
Пожелавам на всички от сърце и душа весела Коледа и щастлива Нова година.
Бог да ви благослови!

Свещ. Александър ЛАШКОВ
(НЕДЕЛЯ ПРЕД РОЖДЕСТВО

19 декември

По времето, когато Траян се възкачил на римския престол, епископ в Антиохийската църква бил свети Игнатий Богоносец по название и по дела, който приел епископията след свети Евод, приемника на апостол Петър. За този божествен Игнатий се разказва, че когато бил малко дете, а Господ Иисус Христос живял на земята с хората и учел народа за Царството Божие, веднъж родителите на Игнатий стоели сред народа и слушали Божиите словеса, излизащи от устата на Спасителя, като били взели и детенцето си със себе си. Като погледнал към тях, Господ повикал при себе си отрока Игнатий, изправил го посред народа, прегърнал го и като го взел на ръце, рекъл:

- “Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно”, и “който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема”.

Така свети Игнатий бил наречен Богоносец, защото бил носен на ръце от Въплътения Бог, а също и защото носел Бога в сърцето си и в устата си, бидейки съсъд, подобен на свети апостол Павел, съсъд избран, за да носи името Божие пред народите и царете. Отначало той бил ученик на свети Иоан Богослов, заедно със свети Поликарп, епископ Смирненски. След това бил поставен от съвета на всички свети апостоли за епископ в Антиохия, където по-рано от другите места се появило името християни. Поемайки управлението на църквата, той проповядвал благочестието, без да щади силите си, като проявявал във всичко апостолска ревност. Този свят иерарх въвел в църквата пеенето на божествени песни от два хора, подобно на ангелските ликове, защото, като се сподобил с Божествено откровение, той видял как ангелските ликове пеели на смени: когато единият лик пеел, другият мълчал, а когато пеел другият лик, първият слушал; когато единият лик свършвал песента, другият започвал; по такъв начин ангелските ликове прославяли Света Троица, като сякаш си предавали песнопението един на друг. Като получил това откровение, свети Игнатий въвел този ред за пеене на свещените песнопения отначало в своята Антиохийска църква, а оттук този прекрасен чин бил възприет и от всички църкви. Този Богоносен архиерей бил добър ръководител на църковните чинове и съвършен служител на Христовите тайнства”, а после и мъченик, даден да бъде разкъсан от зверовете, за което ще бъде казано по-нататък.

Неизменна е помощта, с която Божия застъпник откликва на искрените желания. Не случайно свещениците уверяват, че пантофите му се износват всяка година и ги подменят с нови при тържествена литургия. Нишки от старите се раздават щедро в магазина край храма.
Невероятни са чудесата, които се разказват за самоотвержения Тримитунтски епископ. 
Част от тях са записани в житието му, а част са събрани в отделни сборници и продължават да се допълват с нови. 
Свети Спиридон се е борел за утвърждаване на православието и за закрила на християните. 
Той не е допуснал католическо присъствие в храма си, въпреки че венецианците са владеели почти 400 години острова. С неговите молитви населението е спасявано от глад, от страшните болести чума и мор, от разграбването на града от пирати и от тягостното османско владичество. Съвсем естествено той е всепризнат застъпник на остров Корфу, така както Свети Йоан Рилски обгрижва българите . Православната традиция го почита като лечител наравно със Свети Панталеймон.
………………………………..
В средата на 7 в. мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. Още тогава е направило впечтление, че независимо от дългото време, изминало от смъртта му, тялото му се съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цветът на кожата. През 1453 г. при превземането на Константинопол от турците мощите били пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес. На два пъти през годината се сменят одеждите, с които са облечени мощите на светеца. Удивителното в случая е, че винаги тялото му се облича в нови одежди и обувки, а след шест месеца те са силно захабени, а обувките много износени, затова и мнозина вярват, че и до ден днешен светецът обикаля по света и помага на нуждаещите се. Друг удивителен факт, който науката не може да обясни е, че тялото на св. Спиридон има постоянна телесна температура от 36.6 градуса. Православната Църква чества паметта му на 12 декември, а Римокатолическата на 14 декември.

Чества се на 11 декември

(489-490 година)

Тоя свят мъж се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме - момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове.

След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал:

- Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти.

Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал, и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места.

Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец.

- Къде отиваш? - попитал той Даниил.

- Отивам към светите места, ако Бог е рекъл - отговорил Даниил.

- Добре стори, дето каза: "Ако Бог е рекъл". Тоя път е неугоден Богу. Не си ли чул какви смутове има в Палестина?

- Чул съм - отговорил Даниил, - но се уповавам на Бога. Той ще ми бъде помощник и ще ме запази от беда. Дори и да се случи нещо с мене, не се боя, защото живеем ли, умираме ли - всичко е за Господа (Рим. 14:8).

- Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази - казал старецът с думите на Псалмопевеца (Пс. 120:3).

Даниил започнал да уверява, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. "Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а във град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!".

Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).