Житие на светителя и чудотвореца Николай, архиепископ Мирликийски 6 декември
Христовият светител Николай, великият чудотворец, бърз помощник и изряден ходатай пред Бога, израснал в Ликийската страна. Той се родил в град Патара. Родителите му Теофан и Нона, били хора благочестиви, знатни и богати. Тази благословена двойка, за своя богоугоден живот, много милостини и велики добродетели, се удостоила да отгледа святата клонка и "като дърво, насадено край водни потоци", дала плода си в свое време (Пс. 1:3).
Когато се родил този благословен отрок, му дали името Николай, което значи победител на народи. И той, по Божие благословение, наистина се явил победител над злобата, за доброто на целия свят. След раждането майка му веднага се освободила от болките и оттогава до самата си смърт останала неплодна. С това сякаш самата природа засвидетелствала, че тази жена не може да има друг син, подобен на свети Николай: той единствен трябвало да бъде първи и последен. Осветен от боговдъхновената благодат още в утробата на майка си, той се показал благоговеен почитател на Бога, и преди да е видял светлината, започнал да върши чудеса, бил постник, преди да започне да се храни с майчиното мляко. След раждането си, още в купелта на кръщението, той стоял три часа на нозете си, неподдържан от никого, въздавайки с това чест на Пресвета Троица, Чийто велик служител и защитник се явил впоследствие. В него можело да се познае бъдещият чудотворец дори по това, как сучел от гърдите на майка си; защото той се хранел само с млякото от дясната гърда, изразявайки с това бъдещото си стоене отдясно на Господа заедно с праведните. Своето изрядно постничество той проявил с това, че в сряда и петък приемал мляко от майка си само веднъж, и то вечер, след прочитането на обичайните молитви от родителите. Баща му и майка му много се удивлявали на това и предугадили какъв строг постник ще бъде синът им в своя живот. Привикнал още от пелени към такова въздържание, свети Николай през целия си живот, до самата си смърт, прекарвал сряда и петък в строг пост. Израствайки на години, отрокът израствал и по разум, усъвършенствайки се в добродетелите, в които бил възпитаван от своите благочестиви родители. И той бил като плодоносна нива, която приемала в себе си и отглеждала доброто семе на поучението, и всеки ден принасяла нови плодове на благонравието. Когато дошло време да се учи на Божественото Писание, свети Николай, със силата и остротата на своя ум и с помощта на Светия Дух за кратко време постигнал голяма премъдрост и преуспял в книжното учение така, както подобава на добър кормчия на Христовия кораб и изкусен пастир на словесните овци. Достигнал съвършенство в словото и учението, той се показал съвършен и в самия живот. По всякакъв начин странял от суетните приятели и празните беседи, избягвал разговорите с жени и дори не гледал към тях. Свети Николай пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум и усърдно посещавайки Божия храм, следвайки Псалмопевеца, който казва: "Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом" (Пс. 83:11).
В Божия храм той прекарвал цели дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, поучавайки се с духовен разум, обогатявайки се с божествената благодат на Светия Дух и съзиждайки в себе си достойно жилище за Него, по думите на Писанието: "вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас" (1Кор. 3:16). Духът Божий наистина обитавал в този добродетелен и чист юноша и служейки на Господа, той горял духом. В него не се забелязвали никакви привички, присъщи на младостта: по своя нрав той бил подобен на старец, поради което всички го уважавали и му се удивлявали. Старият човек, ако проявява юношески увлечения, служи за посмешище на всички; обратното, ако юношата има нрав на старец, то от всички се почита с удивление. Младостта е неуместна в старостта, но старостта в младостта е прекрасна и достойна за уважение.
