Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла в единадесетия век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврий и Цариград. Те били състоятелни хора, известни на мнозина.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църква чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" Тия думи на Господа Иисуса Христа я развълнували силно. Замислила се и решила да ги изпълни.

На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След някое време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Това вършела често. Родителите й се сърдели, че всичките си дрехи дава на бедните. Тя ги успокоявала с думите:

- Иначе на мога да живея!

Починали родителите й. Като останала сама в къщи, блажена Петка намислила съвсем да се раздели със света. Раздала наследственото имущество на бедните, посетила Цариград и обходила светите му места. Вслушала се в наставлениета на равностни подвижници. По техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Като се минали тия пет години, тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и всички други места, осветени чрез живота на Спасителя. След това се заселила в Йорданската пустиня.

Свети 26 Зографски мъченици: Тома, Варсануфий, Кирил, Михей, Симон, Иларион, Яков, Иов, Киприян, Сава, Яков, Мартиниан, Козма, Сергий, Мина, Йоасаф, Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Дометиан и Партений

† 1276 г.

Честват се на 10 октомври

Чества се на 8 октомври

Винаги трябва от цялата си душа да благодарим на Господа задето Той не желае смъртта на грешниците, но дълготърпеливо очаква тяхното обръщане и ги наставлява в пътя към вечния живот. Нещо повече: дори хора, затънали дълбоко в пороци и беззакония, могат да бъдат спасени по Божията благодат, понеже Бог гледа не на количеството извършени грехове, а на решимостта на човека да се покае и да изправи живота си. В потвърждение на това Илиополският дякон Яков разказва следното.
"Наистина, дивни събития станаха в наше време, за които аз, грешният Яков, ви пиша, братя, за да ги прочетете, да ги разберете и да получите голяма полза за душите си.
Веднъж светейшият Антиохийски архиепископ заради някакви църковни потреби повика при себе си осем епископи от околните градове, сред които беше и моят епископ - светият Божий раб Нон. Нон беше наистина дивен мъж и съвършен монах - заради своя добродетелен живот той бе взет от Тавенисийския монастир и поставен в епископски сан. Той тръгна от Илиопол и ме взе заедно със себе си. Епископите се събраха в църквата "Св. мъченик Юлиан", пожелаха да чуят поучително слово от преосвещения Нон и седнаха всички при църковните двери. Той започна да им говори и им казваше това, което бе за полза и спасение за тях. Всички събрали се го слушаха с наслада и се радваха на богомъдрите му поучения.
Но в това време покрай църковните двери минаваше една жена езичница, която беше блудница, известна в цяла Антиохия. Тя вървеше с неизказана гордост, облечена в скъпоценни дрехи и разкрасена със злато, драгоценни камъни и маргарити. Съпровождаха я множество прекрасно облечени девойки и юноши, които носеха златни гривни. А лицето и бе толкова прекрасно, че светските хора не можеха да се наситят да гледат нейната красота. Когато мина край нас, целият въздух се изпълни с прелъстителното благовоние на разни суетни аромати. Щом я видяха да върви така безсрамно, с непокрита глава и разголени рамене, епископите отвърнаха очи и тихо въздъхнаха, нажалени от съблазънта на тази жена, която сякаш беше олицетворение на греха.