Всичко, което Господ е сътворил, е възвишено.

И падналите духове са били сътворени като съвършени същества.

От умното съвършенство те са паднали в низко мъдруване, 
защото са се отделили от Извора на живота и започнали да търсят утеха в лъжлив живот, в онова, което е ограничено. 
То им е храна и утешение.
Постоянно. Бесовете са отпаднали от любовта, но помнят времето, когато са били под ръководството на Светия Дух, в пълна благодат, и мамят хората, като се опитват да я копират, и давати лъжлива утеха, за да придобият човешкия род.
Хората се занимават с много неща: с философия, с научни размишления, но всичко това е за кратко.
Утехата е преходна. 
После отново настъпва отегчение и самота.
Тук, на земята, се чувстваме самотни даже и сред най-близките си, защото сме паднали. 
Плачат децата, плачат и родителите.
Може да се каже, че и падналите духове също усещат усамотеност, затова са постоянно заедно, вършейки зло. 
Бесовете са единомишленици, заедно правят всичко, за да се утешат, но утеха няма. Така са и хората, напиват се, трошат чаши и чинии, връщат се вкъщи със счупени глави - и отново нищо, няма никакво утешение.
Започват да търсят в друго направление... 

Старецът Тадей

Чества се на 24 септември

Светите апостоли Павел и Варнава проповядвали Евангелието в Икония, град в Мала Азия. Живеели в дома на благочестив човек на име Онисифор. Св. апостол Павел говори за него във Второто послание до Тимотей така: "Господ да даде милост на дома на Онисифор, защото много пъти ме успокои и се не посрами от веригите ми". В къщата на Онисифор се събрали всички, които желаели да слушат проповедите на апостолите. Мнозина се обръщали в истинския път.

Измежду честите посетители на тоя дом била една 18-годишна девойка на име Текла, красива дъщеря на богати и знатни родители. Тя била сгодена за момък, който се казвал Фамир, също измежду първите в града по знатност, богатство и красота.

Думите на светия апостол подействали силно на девойката. Тя приела тайно християнската вяра. Обикнала Бога с цялото си сърце. Отказала се да встъпи в брак. Решила да посвети на Бога целия си живот.

Майка й, която била езичница, се безпокояла силно, като виждала, че дъщеря й общува постоянно с християни. Когато узнала, че и Текла приела християнската вяра, се разсърдила твърде много. Повикала при себе си Фамир и му казала:

- Защо не се грижиш за годеницата си? Нима не виждаш, че тя се е увлякла от думите на тия измамници, които лъжат с приказки народа? Нима не виждаш, че тя е забравила съвсем себе си и семейството си?

Годеникът се огорчил. Опитал се с нежност да привлече отново годеницата към себе си. Но тя оставала равнодушна и студена.

Майката ту се гневяла и се отнасяла жестоко към нея, ту я молела със сълзи да не се отказва от женитбата, която й обещавала и знатност, и богатство, и всички радости на света.

Текла оставала непреклонна. Тя жалела, че не може да изпълни волята на майка си. Но за нея вече не било възможно да се върне към езическите суеверия. Тя познала истинската вяра, познала истинския Бог. Невъзможно й било също да се омъжи за езичник, когато сърцето й се стремяло към друг живот, желаело да се отдаде всецяло на Бога.

Честват се на 17 септември

През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота й намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" (Як. 3:17).

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

През V век се появила ереста монофизитство. Това лъжеучение твърдяло, че Господ Иисус Христос е не Богочовек, а само Бог. Така ереста косвено отричала изкуплението на човешкия род, извършено от Спасителя. Затова през 451 година благочестивата императрица Пулхерия свикала IV Вселенски събор. В него участвували 630 отци под председателството на Константинополския патриарх Анатолий. Заседанията се провеждали в Халкидон, в храма на особено почитаната св. великомъченица Евфимия Всехвална (16 септември).