Св. ап. Тадей от Седемдесетте апостоли
† около 44 година
Чества се на 21 август

Св. Тадей бил родом от Едеса. Отпърво бил ученик на св. Йоан Кръстител, а след това започнал да върви след Господа и станал един от 70-те апостоли. След Възнесението на Иисус Христос и съшествието на Св. Дух Тадей бил пратен да благовествува в Едеса. Там живял при един свой познайник, на име Товия, проповядвал словото Божие и с името на Иисус Христос вършил много чудеса.

XI в. преди Рождество Xристово

Чества се на 20 август

В онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе, живял в гр. Рама или Ариматея един благочестив човек на име Елкана от Левиевото коляно. Той имал две жени – Ана и Фенана. Любимата му жена Ана била бездетна. А у израилтяните бездетството се считало за знак на Божия немилост. Затова Ана тъгувала много, пък и познайниците й странели от нея и дори я презирали.

Елкана изпълнявал усърдно всички наредби на закона. На всички големи празници ходел със семейството си в Силом, гдето тогава се намирала скинията, за да принесе жертва Богу. Веднъж след жертвоприношение той седнал да обядва със семейството си. Само Ана едничка не могла нищо да яде: сърцето й било пълно с тъга и тя пак отишла в скинията да се моли. Дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да й даде син и обещала, че ако той й окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Първосвещеник Илий, който седял при входа на скинията, я гледал с учудване. Тя била твърде много развълнувана, не произнасяла гласно ни една дума, но устните й се движели, като произнасяли вътрешна молитва. Като видял нейното извънредно вълнение, Илий си помислил, че тя е пияна, и й казал:

- Как си могла ти в такъв вид да дойдеш в Дома Господен? Излез оттук и отрезви се!

Ана смирено отговорила на първосвещеника:

- Не съм пияна, но изливам пред Господа скръбта на душата си. Моля те, не ме презирай!

На Илий му станало мъчно, че оскърбил нещастната жена. Той благословил Ана и й казал:

- Иди си смиром и Израилевият Бог да изпълни просбата ти!

Ана се върнала при мъжа си, утешена и укрепена от молитвата. Милосърдният Бог изпълнил нейната просба: тя родила син и го нарекла Самуил, което значи "измолен от Бога".

Честват се на 20 август

В Пловдив, древния и вечен град на тепетата - Филипопол, има един храм, чиято история била тясно свързана с мъченическата смърт на светите 37 мъже - християни и изповедници на вярата, пострадали заради Христовото име през 304 г. заедно с други двама пловдивски мъченици – св. Севериан и Мемнос.

Този храм съществува и днес, и макар че сега носи името на светите равноапостолни царе Константин и Елена, пази съкровен спомен за техния мъченически подвиг. Мястото, където днес величествено се издига храмът, е известно като лобното място на тези мъченици. Хванати от римския управител на Филипопол, Апелиан, те били подложени на жестоки мъчения в подземията на укрепителната и охранителната система на вътрешния град, намираща се при източната порта на града, известна като Хисар капия.

След многократни увещания, когато мъчителите видели, че не могат да принудят 37-те християни да се отрекат от вярата си в Христос, те прибегнали към друго средство. Запалили огромна пещ и започнали да отсичат главите, краката и ръцете на изповедниците и да ги хвърлят в огъня. Така те предали душите си на Бога и получили от Него нетленните венци на мъченичеството.

18 август 946 година

Извори за живота и първите чудеса на св. Иван Рилски са житията му. В неговото Народно (Безименно) житие, рилска редакция с текст от ХІV в., за Успението на св. Иван Рилски четем следното:

"Дойде Йоан Богослов и каза на светеца: "Пратен съм от Бога да ти възвестя радост. Радвай се, служителю Господен! Приготви ти се венецът…"

И Преподобният наш отец Йоан пустинножител почина в 18 ден на месец август... По-късно по царска заповед нетленното тяло на свети Иван беше пренесено в Средец, град български, и там му се издигна храм..."

Житиеписецът не съобщава годината на св. Ивановата кончина. Любопитно е да се отбележи, че само в това житие на Рилския светец са отбелязани денят и месецът на неговото успение.