Тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим се чества от      Православната Църква в последната неделя преди светлия празник  Възкресение. Това е  един от големите Господски празници и се нарича още  Цветница - Връбница - Неделя  Вайя, защото на този ден след след утринното  богослужение в храма ссе раздават  осветени клончета върба и цветя. В  древност имало обичай със зелени клончета да се  посрещат царете, които се  завръщат като победители над враговете. Царете влизали   Йерусалим през златните порти, възседнали осле /магаренце/. За да даде знак на хората, че е истински цар на земята и небето и очакваният Спасител,  Христос  също влязъл в Йерусалим според древния обичай.

 На празника Цветница християните, държейки раззеленени клончета, прославят подвига  на Иисус Христос като победител над смъртта.

 За любознателните! Медицината е доказала, че върбата има целебна сила. От нея  се прави едно от най-използваните лекарства - аспиринът / ацетизал, силицилът/.  Латинската дума "салицис" означава върба.

  Много често в беседите си Иисус Христос говорил достойнството да се    жертваш за някого,  когото обичаш. Така Той подготвял Своите ученици за  величието на Своя подвиг. Учението и  делата на Господ Иисус Христос  са спасителни за всички човеци. Но юдийските първосвещеници  и книжници не разбирали това. Те били заслепени от завист, лицемерие и  омраза. Тяхната  неприязън се засилвала, когато виждали как хората  жадно слушали учението на Христос. За това  решили с измама да Го  уловят и убият. Един от учениците на Иисус се поддал на изкушението да   получи 30 сребърни монети и предал своя учител в Гетсиманската  градина. С тази постъпка    Иуда Искариот завинаги записал името си в  историята на човечеството като предател.

 Христос бил хванат, измъчван  и осъден на смърт. Поставили на главата Му трънен венец, за  да Го унижат, а върху раменете Му тежък кръст и Го повели към Голгота. Там  Господ Иисус  Христос бил прикован на кръста, а над главата Му поставили дъсчица с надпис: "Иисус  Назарянина, Цар Иудейски".

 Враговете на Христос тържествували. Те не знаели, че Синът Божий  дойде в света, за да поеме  болките и немощите на човешкия род и да  примири Бога с хората. Предстояло да стане най-  голямото чудо в  човешката история - ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Чрез Възкресението Иисус Христос показал, че има власт не само над живота, но и над смъртта.

Възкресение Христово е най- великият, най-тържественият и най-светлият    християнски празник. С право е наречен Празник на Празниците, защото е тържество,  смисъл и основа на нашата вяра: "Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е  нашата проповед, празна е нашата вяра" е казал апостол Павел. Със Своето  възкресение Господ Иисус Христос показа, че има власт не само над живота, но и над  смъртта. Той възкръсна на третия ден след погребението Си и с това се изпълниха  пророчествата, записани в свещените книги. На Великден Православната Църква е  определила тържествено богослужение, на което се пее следната църковна песен-   тропар:

"Христос Възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта победи и на тия, които са в гробовете, живот подари."

За любознателните: 

Всяка година на Велика събота на Гроба Господен в Йерусалим пада " Благодатен огън". Той има небесен произход и в първите минути след появата си не пари и не изгаря ръцете и дрехите. Най-ранните сведения за " Благодатния огън" са от II век след Христа.

През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.

След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49;Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)

Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").

Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:

- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."

Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:

- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).

Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.