
ТРИСВЯТОЕ (ТРИСВЕТОЕ),
още ангелска песен, трисвета песен
Така се нарича молитвата “Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас! И тази молитва отправяме към Светата Троица, поради което я повтаряме три пъти.
Наричана е още ангелска песен, защото през пети век малко момченце било издигнато от невидима сила към небето по време на молебен, който бил извършван с цел да спре силното заметресениение, което почти разрушило Константинопол. Според преданието, след като било върнато на земята, детето повторило думите, които дочуло от ангелското пеене, а народът в умилението си възникнал “Помилуй нас!”. Преданието разказва, че след молебена заметресението напълно стихнало.
ЗА ТРИСВЕТАТА ПЕСЕН
"СВЕТИ БОЖЕ, СВЕТИ КРЕПКИ, СВЕТИ БЕЗМЕРТНИ, ПОМИЛУЙ НАС!"
/Преподобни Иоан Дамаскин/Оттук считаме за богохулна и добавката към Трисветата песен, направена от празномислещия Петър Кнафевс , тъй като тя въвежда четвърто лице и поставя отделно Сина Божий - ипостасната Сила на Отца,и отделно Разпнатия, сякаш друг в сравнение с Този, Който се нарича Крепък, или допуска страдание на Светата Троица и разпва Отца и Светия Дух заедно със Сина. Нека бъде далеч от нас това богохулно и самоволно внесено празнословие! Защото разбираме думите Свети Боже за Отца, впрочем, като отделяме името Божество не само за Него, а като изповядваме и Сина и Светия Дух като Бог. Отнасяме думите Свети Крепки към Сина, без да лишаваме от крепкост Отца и Светия Дух. Прилагаме думите Свети Безсмъртни към Светия Дух, но не поставяме Отца и Сина извън безсмъртието, а разбираме всички божествени наименования просто и безусловно за всяка Ипостас, като подражаваме на божествения апостол, който казва: Ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Иисус Христос,чрез Когото е всичко и ние сме чрез Него (1 Кор. 8:6), и един Свети Дух, в Когото сме всички, и всички сме в Него. А и Григорий Богослов на едно място казва така: (В думите): Ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото е всичко, и един Свети Дух, в Когото сме всички,както и изразите: “от Когото, чрез Когото, в Когото” не разсичат природата, защото (в противен случай) и предлозите, и редът на имената не биха се изменяли, а представят свойствата на една и неслята природа. И това е ясно от факта, че на друго място те (посочените изрази) отново се събират в едно - стига да прочетем добросъвестно при същия апостол следното: Всичко е от Него, чрез Него и у Него.
Нему слава вовеки, амин (Рим. 11:36).
Защото божествените и свещени Атанасий, Василий, Григорий и целият сонм богоносни отци свидетелстват,че Трисвятое е изречено не само по отношение на Сина, но по отношение на цялата Света Троица, а именно,че с тройното Свят светите серафими ни възвестяват трите Ипостаси на свръхестественото Божество,а с едната дума Господ посочват единната същност и царство на богоначалната Троица. Действително Григорий Богослов казва: “Така, Святая Святих, покривана от серафими и прославяна с трикратно “Свят”,събиращо се в едно господство и божество - за което по изключително прекрасен и възвишен начин е любомъдърствал някой преди нас”.
И съставителите на църковната история разказват, че по времето на архиепископ Прокъл, когато жителите на Константинопол отправяли към Бога молитви поради изпратено от Бога бедствие, едно момче било грабнато от народа и в такова състояние било научено от ангели на Трисветата песен: Свети Боже,Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас! И щом момчето било върнато и разказало на какво било
научено, всички запели химна и предотвратили настъпващата беда. Разказва се също, че на светия велик Четвърти Вселенски събор, имам предвид проведения в Халкидон, Трисветата песен е била изпята по този начин, защото така се разказва в актовете на същия свети Събор. И така, наистина смешно и окаяно е, че с безразсъдното си мнение Кнафевс потъпка, уж поправяйки, Трисветата песен, преподадена чрез ангели, удостоверена с прекратяване на бедствие, подкрепена и утвърдена от събор на толкова много свети отци, а преди това пята от серафимите за ознаменуване на Триипостасното Божество, сякаш (Кнафевс) превъзхожда серафимите!
Каква дързост, за да не кажа - какво безумие!
А ние - дори демоните да се късат от злоба - произнасяме така:
Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас!
1Κναφεύς = γναφεύς = тепавичар = fullo. Петър Кнафевс (Γνΰτει) = тепавичар - монофизит, два пъти бил гонен от катедрата си (в Антиохия)
по времето на Лъв. Василиск го връща в Антиохия през 477 г.). Но пак по негово време, през 485 г., след подписване на Енотикона,
получава Антиохийската катедра и е признат от Александрийския епископ за законен епископ. Почива през 488 г. Още като презвитер,под предлог да опровергае Несториевата заблуда, Петър Фулон (Кнафевс) добавил към Трисветата песен: (Свети Боже, Свети Крепки,Свети Безсмъртни), Който е разпнат за нас, (помилуй нас). Сирийските яковити и арменците допускат това изопачаване, понеже приписват на Божествената природа на Христа кръстни страдания подобно на теопасхитите. При това, мнозина считали, че според Фулон или Самата Троица се обявява като прикована към кръста, или че е разпнат някой друг, а не Синът. Това нововъведение родило нова ерес.
ИЗ"Точно изложение на
православната вяра
Преподобни Иоан Дамаскин