„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15)

Днешният ден би могъл да се нарече празник на мира и любовта. За вярващите хора, които поемат от утре попрището на Великия пост, този ден служи за освобождението на душата от оковите на греха и пътешествие към духовни висоти. Ето какво ни предлага днес нашият Господ - да простим на своите ближни обидите, оскърбленията и провиненията срещу нас. Той казва:

„Ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви".

Какви възвишени думи, какво божествено изискване! Необходими ни са много усилия, за да вникнем в смисъла и значението на Христовите слова. Мнозина са се разколебавали и смятали християнството за неприложимо в живота, щом стигнат до учението на Спасителя за прошката. Това изискване се приема мъчно. Как да простим на хората, които ни правят зло? Да се примирим с враговете - тези непоправими грешници, които непрекъснато ни пакостят, клеветят, обиждат, търсят удобен случай да ни нападнат? - Не! Това е невъзможно! Това не отговаря на нашите разбирания и чувства. Много по-близък до сърцето ни е старозаветният закон:

„Око за око, зъб за зъб" (Изх. 21:24).

Така разсъждават някои християни. На пръв поглед приемат и се въодушевяват от препоръките на св. Евангелие за обич и прошка, но на дело не изпълняват ни една йота от него. На някои от нас допада този ден на опрощение като обичай с приятни мигове и резултатни последици, но само като идея. Но общо прошката се смята като слабост, мекушавост, фалшиво смирение, сантименталност.

Спасителят е знаел, че прошката е нещо много трудно за човека. И все пак Той изисква настойчиво това. Върховният момент на Неговата саможертва на Кръста е израз на тази ненадмината добродетел. Явно е, че прошката е Божия проява и за да се осъществи от хората, те трябва да се стремят към самия Бог. Отношенията на хората се определят от любовта. Който не прощава на човеците, винаги, когато изрича думите на Господнята молитва:

„И прости дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си!" (Мат. 6:12),

изпросва за себе си осъждане от Бога. Древният свят имал други добродетели: храброст, мъжество, великодушие, търпимост, но на злото отговарял със зло. Прошката, както и любовта са Божии свойства и ние сме призовани да живеем с тези добродетели. Но как да се приложи това? Можем ли ние сами да стигнем до този връх на доброто? Щом Бог е любов, ние - слабите, егоистичните, надменните, непримиримите, можем ли да Го следваме? Истинската прошка и обич ни докосват като чудо. Те са вън от нашата повредена природа. Ние можем, способни сме да прощаваме, ако настане в нас обновяване на духа. Недостижими са наистина върховете на Божието съвършенство и все пак св. Евангелие ни подканя: „Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец!" (Мат. 5:48). Готовността за прошка извира от вечния Бог, както всяко добро. За да стигнем дотам, св. Евангелие изяснява, че най-напред Бог ни е простил. Ние живеем чрез прошката на Бога, към Когото всички без изключение сме виновни и заслужаваме най-строго наказание. Само поради Божията милост към нас светът още не е загинал. Бог ни прощава и напътва, а ние лъкатушим по пътеките на злото. Днес всеки съзнава опасността от недоверието и отмъщението. И ако отделните личности, семействата и народите не поставят това ново начало на прошка и обич, ще стигнат до самоизяждане и унищожение. Новият ден може да дойде само по пътя на любовта. Св. Евангелие ни призовава:

„Прощавайте, и простени ще бъдете!" (Лука. 6:37)

Да поискаш да ти се прости е по-мъчно, отколкото да простиш. Благословен е онзи, който пристъпи пръв. Чрез прошката се проявява нашата вяра. Всеки път, когато срещнем някого, който ни е обидил или направил зло, Бог като че застава пред нас и ни пита: „Как ще постъпиш!" Господ Иисус Христос не ни налага Своето всевластие, не ни заповядва. Той предлага доброволно да решим: „Ако простите" - свободно изберете прошката. Защо отказваш да извиниш злото у другия? И какъв е другият, който те е обидил? Когато болните, намиращи се в умопомрачение, нанасят удари и обиди на лекарите, последните в същото време особено милеят за тях и се стараят да ги излекуват, защото знаят, че тяхната дързост идва от тежката им болест. Съжали и ти този, който те злослови, прости му, помогни му! Да се отвращаваме от злото, но не и от жертвите на греха!

Пътят на прошката е труден. Как практически да стигнем до нея, когато тя стои над всички наши естествени съображения? Прошката, която ни предлага Господ Иисус не е земна. Тя ни докосва, само ако имаме пред духовните си очи Него - Разпнатия на Кръст и молещ се за Своите убийци:

„Отче, прости им, понеже не знаят, що правят!" (Лука. 23:34).

Да прощаваме можем само, ако приемем едно друго средство - любовта. За Бога и Неговите чеда важат други закони. Ние трябва да навлезем в един друг свят, който е вън от всеки егоизъм, гняв, отмъщение. Това е светът на любовта. Господ ни казва:

„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец!"

Ние не размахваме тояги и не проявяваме лукавство, за да победим злото. Христовият Дух е друг. Християните са изпълнени със сила отгоре (Лука. 24:49). Те получават от Господа даровете на Св. Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Гал. 5:22).

„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява..., всичко претърпява..."

(1 Кор. 13:4-7).

Да покажем, че сме получили този царствен дух от Христа Спасителя, който е проникнал в цялото ни същество и целия ни живот. Наше ще бъде само желанието и старанието да следваме Господа.

Нашият народ е възприел някои неща от св. Евангелие и ги е внедрил в своя бит и традиции. Обучен от своите деди през вековете, той и досега поддържа прекрасния и затрогващ християнски обичай на този ден да си прощаваме един на друг прегрешенията. По-младите отиват при родителите си, при кръстниците си или по-възрастните от тях и искат прошка. Събират се на прощална вечеря. Целуват си ръка, пожелават си „леки и спасителни пости". Няма по-лек и резултатен пост от широкоотвореното и пречистено от злоба и мъст сърце. Чуден, мил и смислен обичай на прошка, който ни доближава до Божията любов, обичай, който затрогва и хора, които са далеч от църквата.

Ето ни сега пред Господа. Пред Него да си подадем ръка. Господи, прости ни и помогни да надделеем себе си и злото в нас, за да простим на всички! Амин!

Протойерей Серафим Петров

От Матея Свето Евангелие чтение

"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

"Сега ти, човече, се услаждаш от красотата,
добрия вид и славата и прекарваш живота си в суетно украсяване, като се надяваш така да преживееш час за час, 
ден за ден, година за година.

О, човече!
Твоят век върви към своя край, животът минава, времето малко по малко изтича, подготвя се страшният Господен престол, идва праведният Съдия!
О, човече! Съдът е пред вратата; очаквай страшен отговор! 
Огнената река се вълнува, силно шуми и хвърля големи искри!... 
Страшните мъки свирепстват, очаквайки мъченията на грешниците!

О, човече! Труди се, старай се, подвизавай се; преди смъртта не идва вестител! На светиите предстои награда, за праведните се готвят венци; за тези, които се трудят и търпят скърби се отваря небесното царство, предстои им безкраен покой и за тях се готви неизказана радост. Око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат.

О, човече! 
Чувал ли си за мъките?
Защо не трепериш и не се ужасяваш?…

О, човече! 
Чувал ли си за безконечната радост?
Защо не се подвизаваш, защо губиш живота си в мълва и суета? 
После няма да имаш още време, дори и със сълзи да молиш.

О, човече!
Дори сто или хиляда години да живееш на този свят, угаждайки си с всякаква храна и наслаждения, угоявайки се като телец, и гиздейки се като лисица; когато дойде страшният смъртен край, за един ден ще се види нашият живот и всяко пресищане и украсяване ще изчезне безследно, като цвят на трева, който бързо увяхва.

О, човече!
Като един ден са твоето раждане, порастване и старост, а след тях идва бързият и неочакван край на твоя живот.

О, човече! 
Спомни си къде са твоите деди и прадеди, къде са твоите баща и майка, къде са твоите роднини и любими приятели. Нима всички те не си отидоха от този живот; нима не желаеха те да поживеят още на този свят – да се наслаждават, да се украсяват и да се веселят в своето благополучие? Но ето – те бяха грабнати против желанието си.

Спомни си, че си земя, от земята се храниш и в земята отново ще отидеш: плътта ще се разпадне и ще изтлее, изядена от червеите, а костите ще се разсипят като прах.

Помни вечността и годините на изминалите родове. Колко царе и князе е имало, които са живели във всякакви наслади и украшения! Какво е помогнало на отишлите си от този временен живот, къде са техните наслади и украшения? Сега те са земя и пепел! Колко много силни, богати и храбри юноши с цъфтяща младост и красота е имало на този свят; с какво им е помогнала и съдействала могъщата сила, приятната младост и цъфтящата красота? Сякаш нищо не е било! Хиляда хиляди, огромно множество или неизброимо число като морския пясък хора от всякакъв род са живели и всички те са си отишли от този живот. Някои от тях даже в смъртния си час не са могли да кажат каквото и да било, но неочаквано, седейки или стоейки, били грабнати от смъртта, едни, както яли и пили, изпуснали дух; други скоропостижно умрели по време на път; трети, отпускайки се на своята постеля, мислейки с кратък сън да успокоят тялото, заспали вечния си сън; а някои в последния си час изпитали големи мъки и ужасни страхотии, представата само за които би ни уплашила немалко. И по други различни и внезапни начини може да дойде смъртта!

Ох, ох! Мъка, мъка! Ужасно и страшно е за всички, когато душата насила се разделя с тялото: душата си отива с плач, а тялото се предава на земята; тогава надеждата, която възлагаме на суетата, прелестта, славата и земните наслади се обръща в нищо.

Ох, ох!

Мъка, мъка! Голям плач и ридание, големи въздишки и болка при разлъчването на душата от тялото.

Ох, ох! Мъка, мъка! Кратък е пътят, който изминаваме с тялото си; дим, пара, пръст, пепел, прах, този живот е смрад; разпръсва се като дим във въздуха, като цвят на трева бързо пада и увяхва, като кон бързо пробягва, като вода бързо изтича и като мъгла се вдига от повърхността на земята, изчезва като утринна роса или полита като птица – така минава животът на този век, или преминава като вятър; така минава и преминава времето покрай нас и свършват дните на живота ни.

По-добре е да търпим и да обичаме свирепите и жестоки скърби на този свят, отколкото хиляда години радост и покой срещу един бъдещ ден. Защото пътят на земния живот не е дълъг; за малко се явява и бързо отминава. Наистина всичко сладко, прекрасно и славно на този свят е суета и тление; защото всичко преминава като непостоянна сянка и всичко на този свят е като сън; сега някой съществува; малко след това си отива; днес е с нас, а на другия ден вече го полагат в гроб.

Ох, ох! Мъка, мъка! Наистина напразно се суети всеки роден на земята. Всичко ще се измени, всички ще умрем: царе и князе, съдии и силни, богати и бедни и всяко човешко естество: днес някой човек с нас ликува, весели се и радва се, а на сутринта плачем за него, тъжим и ридаем.

О, човече! Иди на гроба, виж лежащия там мъртвец: не славен, не виден, не красив; как се разлага и изпуска смрад; плътта гние и изтлява и червеи я ядат, костите се оголват и цялото тяло се разпада.

Ох, ох!
Мъка, мъка! Грешна душа, ужасна гледка! Мъка, мъка! Обогатена с душевно-телесни чувства, премъдро създадена, в теб изобщо няма нито благолепие, нито вид, нито красота! Къде се е скрила твоята телесна красота и прекрасна младост? Къде е усмихнатото лице, къде са прекрасните и светли очи? Къде е аристотелевият [ораторски] красноречив език? Къде е диханието, сладкият, тънък и нежен глас? Къде са красноречието на премъдростта, величавата походка, мечтите и желанията, суетните грижи? Всичко това пропадна и червеите го изядоха: ето едни от тях излизат от устата и ноздрите, други – от очите и ушите; трети – отзад, и всичко е пълно с безобразия и гнусота.

Ох, ох! 
Мъка, мъка! Гледайки праха, който лежи в гроба, да си кажем: кой е цар и велможа или бедняк? 
е господар или роб? Кой е славен или кой - не? Кой е мъдър или неразумен? Къде са красотата и насладите на този свят? Къде са силата и мъдростта на този век? Къде са мечтите и кратковременните прелести? Къде е тленното и суетно богатство? Къде са сребърните и златните украшения? Къде са многобройните роби? Къде са всичките грижи на този суетен век? Но всичко това го няма; човекът е лишен от всичко това.

Ох, ох! 
Мъка, мъка! Наистина напразно се суети всеки роден на земята! – Гледам те в гроба и се ужасявам от вида ти; гледам те и треперя и проливам сълзи от сърце.

Ох, ох! Смърт жестока и немилосърдна!
Кой може да те избегне? 
Ти жънеш човешкия род като неузряла пшеница.

И така, братя, като разбираме колко е кратък нашият живот и колко суетен е този век, нека се погрижим за смъртния час, като оставим мълвата на тоя свят и неполезните житейски грижи; защото след смъртта с нас няма да бъдат нито богатството, нито славата, нито насладите и нищо от това няма да слезе с нас в гроба, само добрите дела ще дойдат и ще ни защитят и ще останат с нас; голи сме се родили и голи си отиваме.

Преподобный Паисий (Величковский)