Монашеството, според св. Серафим, не е единственият път, водещ към спасение. Човек може и като прост мирянин да угоди на Бога и да спаси душата си.

“Човекът по тяло е подобен на запалена свещ” – казвал Саровският чудотворец – “Свещта трябва да изгори, и човекът трябва да умре. Но неговата душа е безсмъртна. Затова нашите грижи трябва да бъдат насочени повече към душата, отколкото към тялото. Какво полза за човекът, ако придобие цял свят, а повреди душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?” (Мат. 16:26). За нея нищо в света не може да бъде откуп. Ако една душа сама по-себе си е по-драгоценна от целия свят….то несравнено по-драгоценно е Царството небесно!”.

Ето за това Царство небесно във вечността е подготвял св. Серафим своите благочестиви почитатели с дивните си и лесно изпълними при добро желание съвети.

-          За да получим спасение на душите си, - учел св. Серафим Саровски – ние трябва да преминем живота си съобразно с Божественото учение на нашия изкупител Господа Иисуса Христа.

Като първо условие тук Божественият угодник поставял чистото изповядване на православната вяра без всякакъв примес от еретичество.  “Да възлюбим св. Православна Църква” – казвал св. старец. “Всичко, каквото е приела и е прегърнала св. Църква, трябва да бъде скъпо за сърцето на християнина”.

Под благодатното крило на св. православна вяра, всяко добро дело, според св. Серафим може да доведе човека до душеспасение.

Преди всичко, стремящият се към Бога трябва да му се моли. “Молитвата е път към Господа! – учел св. Серафим. Да призовем името на Господа, и ще се спасим. Ако името Божие е в устата ни, ние сме спасени”.  Светият старец, наричайки молитвата “непобедима победа”, привеждал думите на св. пророк Даниила: “По-добре да умра, отколкото да оставя молитвата дори за миг”. Но под молитва той не разбирал механичното поменаване на Божието име, а съсредоточеното и смирено призоваване на Бога, молитвеното горене пред Господа. “Молитвата повече от всичко друго дава благодатта на Светия Дух, защото тя като че ли е винаги в ръцете ни…Всеки и всякога има за нея възможност: и богатият,и бедният, и знатният, и простият, и силният, и слабият, и здравият, и болният, и праведният, и грешният”.

Св. Серафим поощрявал за подсилване на молитвения дух посещаването на храма Божи, дето християните, според него, съсредоточени и очистени от всякакви нечисти помисли, трябва да следят песнопенията и молитвите. Ако пък някому се случи на молитва да се разсее, той трябва да се смири пред Господа Бога и да моли прошка като казва: “Съгреших, Господи, със слово, дело, помисъл и с всичките ми чувства”.

След молитвата св. Серафим препоръчвал като особено полезно четенето на Словото Божие, на светоотческите писания и на житията на светците. Всичко това, по неговото учение, просвещава благодатно ума, “запазва душата от тънките пътеки на греха” и я води към сърдечно съкрушение и спасително покаяние.

Със своите грехопадения през целия си живот, ние оскърбяваме величието Божие, затова и трябва всякога със смирение да просим от Господа опрощение на нашите дългове. “Както за всяка болест има лекарство, така и за всеки грях има покаяние”. Истинското покаяние се състои в това – да не повтаряме греха.

Св. Серафим предпазвал посетителите си както от опасното безгрижие, така и от гибелното отчаяние. “Отчаянието е съвършена радост за дявола – учел той -  То е грях за смърт, както казва Писанието” (1 Йоан, 5:6). И тъй, без колебание пристъпвай към покаянието, и то ще ходатайства за теб пред Бога!”.

Под покаяние св. Серафим разбирал по-честата изповед пред духовника, чрез която тайнствено се измива опетнената съвест от всеки грях.

С покаянието св. старец свързвал св. причащаване с Тялото и Кръвта Христови: “Който се причащава, ще бъде спасен – казвал той. А който не се причащава – мисля, че не!”.

Най-важното нещо, към което трябва да се стреми всеки християнин, според св. Серафим, е “душевният мир”, т.е умиротворяването на душата от бурите на греховете, пороците и страстите. С такъв мир в душата християнинът е длъжен за застава пред Бога на молитва, да се причащава и да общува с ближните си.

Нека припомним тук знаменитото изречение на Саровския подвижник, казано на един послушник:

-          Радост моя, моля те, придобий мирен дух, и тогава хиляди души ще се спасят около тебе!

А на друг един св. Серафим казал:

-          Устрой в душата си мир, за да не огорчаваш никого и да не се огорчаваш от никого. Тогава Бог ще ти даде сълзи на покаяние.

За да придобие мирен дух, човек трябва да обяви безпощадна война на своите страсти, особено на; чревоугодието, блуда, сребролюбието и тщеславието (гордостта).

Човек трябва да внимава и да пази ума и сърцето си от непристойните помисли и впечатления, като се старае да ги отблъсква още от самото тяхно нападение.

За придобиване на мирен дух св. Серафим съветвал не само монасите, но и миряните, “да отбиват от себе си мъчителните помисли на сладострастието”. За тази цел той особено препоръчвал поста, това дивно оръжие против телесните и душевни врагове. Истинският пост, според св. Серафим, се състои “не в това само да се яде рядко, но и в това, да се яде по-малко” и то не само с цел да се изнурява плътта, но за да може човек “оная част от хляба, която би желал да изяде сам, да даден а гладния”.

Чества се на 28 март

Получих, чедо мое, писмото ти и видях твоето безпокойство. Но не скърби, дете мое. Не се безпокой толкова. И ако пак си паднал – пак ставай. Не е чудно да се спъне този, който бяга. Само трябва да има търпение и покаяние всеки миг. Затова, когато грешиш, постоянно имай покаяние и не губи време. Защото колкото се бавиш да се помолиш за прошка, толкова даваш позволение на лукавия да пуска по-надълбоко корените си в тебе. Не му позволявай да действа върху нервите ти в твой ущърб.

И така, не се отчайвай, като падаш, но се изправяй усърдно, като се каеш и казваш: “Прости ми, Христе мой, аз съм човек и съм немощен.” Господ не те е изоставил. Но тъй като у теб засега има много светска гордост и много тщеславие, нашият Христос допуска да грешиш и да падаш, та всеки ден осезаемо да познаваш своята слабост и да търпиш съгрешаващите, да не осъждаш братята, ако грешат, а да носиш немощите им. Тъй че, колкото пъти падаш, отново ставай и веднага моли за прошка.

Не задържай скръб в сърцето си. Защото радостта на лукавия – това са скръбта и унинието, от които се раждат много други страсти, от което душата се изпълва с горчивина. Докато разположението на каещия се казва: “Съгреших, прости ми, Отче!” И така прогонва скръбта. “Нима – казва той – не съм немощен човек? И какво още да направя?” Наистина, чедо мое, това е така. Имай кураж. Само когато дойде Божията благодат, само тогава човек стои на нозете си. В противен случай, без благодат, винаги се клати и винаги пада. И така, бъди мъжествен и никак не се бой.

Виждаш ли, как изтърпя изкушението братът, за когото ми пишеш? Нещо подобно прави и ти. Изгради в душата си мъжествено устроение против идващите срещу теб изкушения. Така или иначе те ще дойдат. Те са ти необходими. Защото иначе не можеш да се очистиш. Остави това, което ти казват нерадението и унинието. Не се бой от тях. Както по Божия благодат отминаха предишните изкушения, така ще преминат и тези, след като свършат делото си. Изкушенията са лекарства и целебни билки, които изцеляват явните ни страсти и невидимите ни рани.

И така, имай търпение, за да придобиваш всеки ден, да натрупваш награда, упокоение и радост в Небесното Царство. Защото наближава нощта на смъртта, когато никой не ще може да работи (виж Иоан. 9:4). Затова, побързай. Времето е малко. Нека ти бъде известно и това: по-добре един ден победоносен живот с награди и венци, отколкото да живееш много години, но в нерадение. Защото един ден в подвиг със съзнание и душевно чувство струва колкото петдесет години от живота на друг, който се подвизава без съзнание и нехайно.

Без борба и проливане на кръв не чакай свобода от страстите. След престъплението нашата земя ражда тръни и бодли. Заповядано ни е очистване, само че те се изкореняват с голяма болка, с кървящи ръце и с много въздишки. И така, плачи, проливай реки от сълзи и земята на сърцето ти ще се смекчи. И когато земята бъде намокрена, лесно ще изкорениш тръните.

25 март

Когато се изпълнило времето и дошъл часът за избавление на човешкия род чрез Боговъплъщението, трябвало да се намери чиста, непорочна и свята девица, достойна да стане майка на безплътния Бог, която щяла да послужи за делото на нашето спасение. И такава девица се намерила - с непорочна чистота, най-чиста сред чистите, най-свята - пречистата и преблагословена Дева Мария, рожба на светите богоотци Йоаким и Анна, плод на родителски молитви и пост, наследница на царски и архиерейски род. Бидейки на свято място, в Соломоновия храм, самата Тя трябвало да бъде одушевена Божия църква. В храма, в светилището, в Светая Светих, влязла Тази, Която щяла да роди най-святото от всички светии Слово"'. От висотата на славата на Своето царство, Бог видял смирението на Своята рабиня и Я избрал, предизбраната от всички родове за Майка на Своето предвечно Слово.

От достоверните свидетелства на светиите научаваме, че още преди архангелското благовещение по тайнствен начин Й било предвъзвестено, че ще послужи за въплъщението на Бог Слово. Като прекарала в храма около дванадесет години, Пречистата Дева се упражнявала не само в непрекъснато богомислие и молитва, и в ръкоделие, но и в четене на Божествените книги, назидавайки се в закона Господен ден и нощ. Светите Епифаний и Амвросий пишат за Нея, че се отличавала с необикновен ум, усърдно четяла и изучавала Божественото Писание.

Веднъж, когато била застанала на среднощна молитва, както имала обичай, и възнасяла към Бога тези свои пламенни желания, внезапно засияла необикновена светлина, която я озарила. От светлината се раздал глас, Който й казал:

- Ти ще родиш Моя Син!

Невъзможно е да се опише радостта, която преизпълнила светата Дева, и чувството, с което Тя се поклонила до земята, въздавайки на Бога Творец своята благодарност. Тъй Господ погледна унизеността на рабинята Си". Тази, която от любов към Бога желаела да служи на чистата Майка на Месията, се сподобила сама да бъде Негова Майка и Владичица на всяко създание. Тя получила това откровение на дванадесетата си година, две години преди обручението си, и пазила тайната до самото възнесение Господне. Разбрала, че девическата й утроба ще послужи за тайнството на зачатието и чакала времето, когато ще се изпълни това.

По свидетелството на свети Евод били изминали единадесет години и започнала дванадесетата от пребиваването на Пресвета Дева в Соломоновия храм, а според Георги Кедрин Тя била на четиринадесет години, когато архиереите и свещениците взели да я наставляват по обичая на закона да се омъжи, като другите девици, след като напусне храма. Тя им отвръщала, че още от пелени е обречена на Бог, че Нему е обещала да съхрани девството си и затова не може да се съчетае със смъртен. Нищо на света не било в състояние да я принуди да встъпи в брак, тъй като била посветила девството си на Своя безсмъртен Бог.

Архиереите се удивили на този обет, непознат дотогава, тъй като на земята още нямало девица, обещала пред Бога да съхрани завинаги девството си, и Тя била първата. Тогава започнали да се съветват как да постъпят. Не искали да Я оставят да живее при храма, нито да Я пускат зад вътрешната завеса, но в същото време не смеели да венчаят с мъж девица, която се е обещала на Бога, и недоумявали как да Й устроят богоугодно безбрачен, девически живот, без да прогневят Господа. За тях и едното, и другото било голям грях: да се принуждава за брак девица, която е дала обет за вечно девство пред Бога и да се държи в Светая Светих съзряла вече девойка. Свети Григорий Нисийски казва по този повод: Докато била още малка, иереите Я пазели, така както Самуил в храма, но когато достигнала съвършена възраст, те започнали да се съветват какво да правят с Нея, за да не разгневят Бога". Църковният историк Никифор Калист говори:

"Когато светата дева станала на възраст, свещениците се събрали на съвет как да Я устроят, за да не се окажат оскърбители на Нейното свято тяло, понеже се опасявали, че ще извършат светотатство, ако омъжат и подчинят на съпружеския закон Тази, която винаги е принадлежала единствено на Бог. Същевременно казвали, че не подобава на девица на нейните години да пребивава в светилището, че законът не допуска това, че е недостойно и неподобаващо за светинята."