След Възнесението на Господ Иисус Христос, което станало на 40-ия ден от Неговото Възкресение, учениците Му прекарвали заедно дните си в молитва и трепетно очакване да слезе върху тях  обещаният от Спасителя Дух Свети.

На 50-ия ден това обещание се изпълнило. “Когато настана ден Петдесетница – пише св. евангелист Лука в книгата си “Деяния на светите апостоли” – …внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят” (Деян. 2:1-4).

Христовите ученици получили благодатните небесни дарове, които ги възродили, осветили и вдъхновили да започнат делото на своя живот – разпространението на Христовото учение. Затова днес, на Петдесетница, Църквата празнува своето рождество, своето божествено начало…

Този празник се нарича още Света Троица, защото чрез слизането на Светия Дух се открива благодатното действие върху нашия свят и на трите Лица на Светата, Животворяща и Неразделна Троица, на Триединния Бог – наш Творец, Спасител и Осветител. Светият Дух изхожда предвечно от Отца, а е пратен на апостолите от Господ Иисус Христос.

Днес в църквите по време на службата се разпръсва орехова шума. Това е спомен за събитието, което празнуваме – ореховите листа символизират огнените пламъци, чрез които Дух Свети видимо слязъл над апостолите, озарил душите им и ги изпълнил с огъня на благовестието. Занасяйки ореховата шума вкъщи, ние ознаменуваме св. Петдесетница и поемаме задължението да бъдем – всеки според силите си – благовестници Христови…

В историята на светата Христова Църква има много необикновени и чудни събития. Едно от най-чудните е слизането на Светия Дух над Христовите ученици, дивното проявление на Троичността на Единния Бог.

Естеството на Бога и на Третото Му Лице за нас са тайна. Нашият органичен човешки разум не може да обхване дори и частица от необятната бездна на Божията същност. Но човек освен тяло има и душа. А тя, както знаем, е искрицата, Божествено дихание, дадено ни от Твореца. И с тази своя душа човек улавя вълните на благодатното Божие лъчение, черпи духовни сили и енергия от своя Първоизвор.

Какво превръща смутените, уплашени и неуки галилейски рибари в смели, пламенни и вдъхновени вестители на Христовото учение? Това беше силата, която им беше дадена от Светия Дух.

Апостолите следваха и слушаха Христа цели три години, но не разбраха същността на Неговото учение и мисия – дори и след като се убедиха във факта на Възкресението Му.

Какво отвори духовните им очи изведнъж да проумеят в пълнота истината на Боговъплъщението и изкупителната жертва на Спасителя? Това беше светлината, която преизобилно се изля върху тях чрез Светия Дух.

Разпространението на християнството от простодушните, но изпълнени с благодатните сили на Светия Дух апостоли, които победиха мъдростта на мъдрите, не може да бъде обяснено по никакъв начин без събитието, което честваме днес…

Мирът, милосърдието и любовта са Божии дарове – тях можем да получим само от Бога. Ала днес те са редки цветя в пустинния пейзаж на живота ни, защото ние ги търсим не там, където трябва, и мислим, че само със земни средства можем да облагородим себе си и другите. Ако по-често се обръщаме към Бога – единствения Извор на духовни творчески сили, любов и красота – ние ще стигнем до своята Петдесетница и ще получим, отново и преизобилно, даровете на Светия Дух. А имайки ги в себе си, ще можем да ги дарим на всекиго край нас.

свещеник Александър Лашков

"Стоиш над гроба на своя ближен — гледай и се учи. 
Вчера тези очи са гледали, тези уши са слушали, 
устата са говорели и тялото се е движело, 
но духът на живота си е заминал, 
и какво е останало пред тебе?...

Молитва

О, всеблажени изповедниче, светителю Луко, велик Христов угодниче! Припадайки пред теб в сърдечно умиление и пред ковчега с твоите честни и многоцелебни мощи, ние те умоляваме с велико усърдие така, както чедо умилява своя любим баща: послушай нас, грешните и недостойните, и принеси нашата молитва на милостивия и човеколюбив Бог, пред Когото ти предстоиш с радост, заедно с целия сонм на светиите и Ангелите. Вярваме, че ни обичаш с онази любов, с която си възлюбил ближните си по време на твоето земно странстване. Измоли от Христа нашия Бог да ни утвърди в Своята света Православна Църква и в духа на правата вяра и благочестие: да утвърди пастирите в своята ревност и постоянна грижа за спасението на поверените и люде – правовярващите да укрепват; слабите и немощните във вярата да усилват, новоначалните да наставляват, а отстъпниците и противниците да изобличават. Всички нас обдарувай с благопотребни дарове за спасение и с всичко, което е полезно за този временен живот и след него. Моли се за процъфтяването на нашите градове и села, за изобилие на земните плодове, за избавяне от глад и от всяка проказа. На скърбящите подай утешение, на страдащите – изцерение, на заблудените от пътя на истината – скорошно обръщане, на родителите – благословение, на децата – възпитание в страх Господен, на бедните и немощните – помощ и застъпничество.
Благослови ни с цялото си свято архипастирско благословение, та покривани с него, да се избавим от козните на лукавия и да избегнем всички вражески козни, ереси и разколи.
Дай ни благоугодно да преминем попрището на нашия временен живот, наставлявайки ни по пътя, който ще ни отведе в селенията на праведните, избави ни от въздушните митарства и се помоли за нас на всесилния Бог, за да Го славим заедно с теб във вечния живот, Отца, Сина и Светия Дух, на Когото подобава всяка слава, чест и поклонение, във вечни векове. Амин.