През първите три дена от Страстната седмица във всички православни храмове се служи т. нар. Последование на Жениха. 
Това е едно от най-покайните богослужения на Страстната седмица.По строеж Последование на Жениха е утринна, но изнесена в предната вечер.

Постановено е да се изпълнява в първите три дена на Страстната седмица и съответно се служи в късните вечери на Цветница, 
Велики понеделник и Велики вторник (в енорийските храмове обикновено от 19 ч.).Последованието се нарича така, защото първото песнопение, което се изпълнява на него, започва с думите: „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”).

Има се предвид сюжетът на притчата за десетте девици (Мат. 25 гл.), който е една от водещите теми на тридневните богослужения. В тълкуванията на Църквата женихът от притчата е Иисус Христос.

В това песнопение текстът в превод гласи:Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и ще бъдеш заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!Едно от главните богослужебни последования в дните на Страстната седмица е Последованието на Жениха. Чрез четивата, песнопенията и най-вече чрез изнасяне за поклонение иконата на страдащия Христос, Църквата ни посочва ясно, че Христос е нейн Жених. Иконографски Той е изобразен страдащ, увенчан с трънен венец, в царска багреница и държащ в ръката Си тръст - облечен във всички символи на царската власт, в онзи момент, когато войниците на Пилат се подигравали с Него, казвайки Му: „Радвай се, Царю Иудейски!” (Мат. 27:29).Защо Христос е наречен Жених?От къде води началото си това название – дали от притчата десетте девици, които очаквали младоженеца, за да влязат в брачния чертог, или от думите на ап. Павел за Христос и Църквата от Посланието до Ефесяни, гл. 5, където Христос е наречен Жених на Църквата?Този въпрос е разкрит в богослужебната химнология на Последованието на Жениха, което се извършва през Страстната седмица. Песнопението „Се Жених грядет” („Ето Младоженецът иде”) безспорно е свързано с притчата за десетте девици. В него се казва, че Женихът, т.е. Христос, очаква да намери душите ни будни и готови за Него, за да бъдат въведени в Царството. Онези, които са обхванати от сън и униние (т.е. липса на грижа за спасението), ще бъдат предадени на духовна смърт и оставени извън Царството. Това песнопение има две ключови думи, които са отправени като предупреждение към нас: „Внимавай, душо моя” – като обръщение към трудолюбивите, и „Опомни се” – като обръщение към нехайните. Другото по-важно песнопение от Последованието на Жениха - „Чертог Твой вижду” („Твоят чертог виждам”) е вдъхновено от притчата на Христос за царската сватба (вж. Мат. 22:1-14), където от тържеството са били изгонени навън тези, които се оказали без сватбена премяна. Тези две песнопения, както и всички останали от последованието на Жениха ни призовават да подготвим душите си за Христос - истинският Жених на нашите души, за срещата с Когото трябва да сме винаги готови.В Свещеното Писание – Стар и Нов Завет, много често бракът се използва като символ на единението между Бог и човека. „Ще те сгодя за Себе Си вовеки... и ти ще познаеш Господа” (Ос.2:19-20) – казва Бог на Своя народ в книгата на пророк Осия. Този смисъл влага в думите си и ап. Павел когато говори на коринтските християни: „Сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица” (2 Кор.11:2).Бракът е съюз, който предполага любов и вярност. Бог е проявил Своята любов и вярност най-напред към Своя избран народ – израилския (еврейския), а след това и към останалите народи, които Го приемат, но изисква от всички тях подобна любов и вярност. В посланието до Ефесяните, ап. Павел нарича Христос Жених на Църквата, Който „обикна църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети...за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок... но да бъде света и непорочна”(Еф.5:25-27). Христовата любов към Църквата се разкрива най-вече в Неговата саможертва за нея, затова и в дните на Христовите страдания Църквата, като „невеста на Агнеца” (Откр. 21:9), трябва да се покаже достойна за своя Жених, като се подготви да го посрещне с дрехата на покаянието и чистотата, за да бъде въведена в чертога на Царството.Църквата е очистена и осветена веднъж завинаги от Христос, но ние като нейни членове, трябва да направим себе си причастни на нейната светост, като се стремим изцяло да се съединим с Христос, отхвърляйки делата на ветхия (стария) човек, за да се облечем в новия (вж. Еф. 4:22-24), както ни призовава и св. ап. Павел.ЗА Богослужението през Страстната седмицаВеликопостните служби през делничните дни на Великия пост са характерни със своето покайно пеене. Царските двери остават затворени, като символ за отделянето на човека от Царството Божие. Църковното облачение е тъмно, обикновено в лилаво ­ цвета на покаянието.

През делничните дни не се извършва Божествена литургия, но за да могат вярващите да се подкрепят в своето подвижническо усилие на поста, чрез приемане на Св. Причастие, се извършва Литургия на преждеосвещените Дарове. Тази служба е много древна, споменава са в каноните от VII в., но е създадена по-рано. По традиция за неин създател се счита св. Григорий Двоеслов, папа Римски (VI в.).

Преждеосвещената литургия се състои от тържествена великопостна вечерня, към която е добавено пренасяне на св. Дарове в олтара и причастяване, но самото освещаване на Даровете не се извършва. Това става по време на Литургията предишната неделя. Затова и службата се казва Преждеосвещена литургия, т.е. на предварително осветените Дарове. Тази служба се извършва в сряда и петък или поне в един от тези дни.

"Ликувай от радост, дъще Сионова,
тържествувай, дъще Иерусалимова:
ето, твоят Цар иде при тебе, 
праведен и спасяващ, кротък, 
възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9)

Повече от четиристотин години преди събитието Божият пророк произнесъл пророчество за събитието, което днес си спомняме и празнуваме. Нашият Господ Иисус Христос, след като завършил Своята проповед на земята, извършил  тържествено влизане в царствения град Иерусалим, в града на поклонението на истинния Бог, в града, който бил Божий. Господ извършил това влизане като Цар и Победител, за да увенчае Своето служение с решителен подвиг: поразяването на смъртта със смърт, със снемане на клетвата от човешкия род посредством приемането на тази клетва върху Себе Си. Той извършил влизането в царствения град на осле (Иоан. 12:14),което никой човек никога не е възсядал (Лук. 19:30), за да върне на човечеството изгубеното от нашия праотец човешко достойнство, да върне това достойнство чрез възлизането на кръста. Неукротеното осле се укротило под чудния Конник. Апостолите послали своите дрехи върху ослето; излезлият насреща и придружаващ Господа многочислен народ викал във възторг: осана Сину Давидову! Благословен Идещият Цар в име Господне! осана във висините! (Мат. 21:9; Лук. 19:38) По волята на Господа бил провъзгласен Цар в името Господне – не случайно и не според човешката воля и съзнание. Същият народ, след четири дни, вече викал за провъзгласения днес Цар: разпни Го, разпни! Ние нямаме друг цар, освен кесаря (Лук. 23:21; Иоан. 19:15).

Какво означавало влизането на Господа в Иерусалим на неукротено осле? Това, според обяснението на светите отци, има дълбок, пророчески смисъл. Всевиждащият Господ вече виждал предстоящото окончателно отстъпление на иудеите. Той предвъзвестил за това отстъпление още по времето, когато бил даден законът на израилтяните на Синай, предвъзвестил го с устата на техния вдъхновен Законодател. Те съгрешиха, говори Моисей за бъдещото съгрешение против Богочовека, като за вече станало,съгрешиха пред Него, те не са Негови деца поради пороците си: род опърничав и развратен, Това ли въздаваш Господу, народе глупав и несмислен? Те са народ, изгубил разсъдък, и нямат разум. Защото лозето им е от содомска лоза и от гоморски полета. И обратно: Веселете се, небеса, заедно с Него, и поклонете Му се, всички Ангели Божии. Веселете се, езичници, с Неговия народ, и да укрепват всички синове Божии! (Втор. 32:5, 6, 28, 32, 43). Влизането на необяздено осле в Иерусалим е повторение на Моисеевото пророчество, повторение не с думи, а със символ. Моисей предвъзвестил, че езичниците ще се развеселят в Господа, а иудеите ще бъдат отхвърлени: тук неукротеното осле, което никой човек никога не е възсядал, изобразява езичниците. Дрехите на Апостолите – това е Христовото учение, преподадено от тях на езичниците, и Господ възседнал езичниците духовно, ставайки техен Бог. Той ги въвел в Иерусалим, в лоното на Своята Църква, във вечния, неръкотворен Божий град, в града на спасението и блаженството. Отхвърлените иудеи също били там. Те с уста възвестявали: Царят Израилев, а в душите си, в своя синедрион, вече били решили убийството на Спасителя.

Ослето има и друго значение. То изобразява всеки човек, воден от безсловесни пожелания, лишен от своята духовна свобода, привързан от пристрастието и навика към плътски живот. Христовото учение отвързва ослето от повода, тоест от изпълнението на греховната и плътска воля. След това Апостолите привеждат ослето при Христа, постилат върху него дрехи; Господ сяда на него и извършва вход в Иерусалим. Това значи: след оставянето на греховния живот човек се привежда към Евангелието и се облича като в апостолски дрехи, в най-подробно и точно познаване на Христа и Неговите заповеди. Тогава на него сяда Господ чрез духовно явяване и духовно обитаване в него, както е благоволил да обещае: Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се ява Сам. И Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Иоан. 14:21, 23). Пришествието на Господа се съпътства от превишаващ думите и разбирането мир, благодатен мир, достоен за неговия Подател, Господа. Този мир не може да се сравни с естественото спокойствие на падналия човек, който може да почувства спокойствие и удоволствие от плътското наслаждение, който може да сметне за спокойствие своето безчувствие, своята вечна смърт. Господ възсяда върху естествените свойства на покорилия Му се човек, усвоил за себе си Неговото всесвято учение, и го въвежда, възсядайки го, в духовния Божий град, в града на мира, в Иерусалим, чийто Създател е Бог, а не човек.

Душата, понесла на себе си Господа, приветства Светия Дух. Той є предлага духовна, нетленна, вечна радост. Ликувай от радост, дъще Сионова, дъще на светата Църква: защото ти не принадлежиш на никой друг, освен на Бога. Проповядвай, дъще Иерусалимова! ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница. Ти, почувствала в себе си благодатния Христов мир и станала дъщеря на този мир, си се обновила с духовна младост и опитно познаваш Христовото Царство. В теб вече са укротени страстите чрез благодатната сила на управляващия чрез теб Конник; твоите естествени свойства не могат да нарушават естествените си закони, не могат да преминават и да се преобразяват в неестествени закони, не могат да преминават и да се преобразяват в необуздани страсти! Заимствайки от Господа всички свои мисли и усещания, цялата си дейност, ти можеш и трябва да проповядваш Името Господне на братята си, и посред църква да възпяваш Господа (Пс. 21:23 – слав.). Ти, като родена от Светия Дух и бидейки дъщеря на Духа, си способна да съзерцаваш духовното шествие на твоя Цар, способна си да съзерцаваш праведността на твоя Цар. Той е кротък и смирен по сърце (Мат. 11:29), и учи кротките на Своите пътища (Пс. 24:9). Нашият Бог е Дух, несравним с нищо, сътворено от Духа, като безкрайно отличаващ се от всички творения във всяко отношение: светите сътворени духове са Негови престоли и колесници. Той сяда и шества на херувими; Той сяда и шества на тези блажени човешки души, които са Му се покорили и са Му принесли във всесъжение своите естествени свойства. На такива души шества Царят, влизайки в светия Божий град и въвеждайки в него светите души. Осана във висините! Благословен Идещият Цар Израилев. Амин.

Светител Игнатий Брянчанинов
Из АСКЕТИЧЕСКА ПРОПОВЕД

Стих:
Ти плачеш, Иисусе, проявявайки човешката природа,
а възкресяваш приятеля с божествената сила.

В този ден празнуваме възкресението на светия и праведен Лазар Четиридневен, Христовия приятел.
Той бил по рождение евреин, от сектата на фарисеите, син на фарисея Симон, родом от село Витания. Когато Господ наш Иисус Христос извършвал Своя земен път за спасението на човешкия род, Лазар станал Негов приятел по следния начин.
Понеже често беседвал със Симон, който също очаквал възкресението на мъртвите и много пъти ходил в дома им, то Христос много обикнал Лазар, заедно с двете му сестри Марта и Мария.

Наближавали спасителните страдания Христови, когато вече подобавало всички да се уверят в тайната на Възкресението. Иисус пребивавал отвъд Йордан, възкресявайки от мъртвите преди това дъщерята на Иаир и сина на Наинската вдовица. А неговият приятел Лазар заболял тежко и умрял. Иисус, макар да не бил там, казал на учениците Си: „Нашият приятел Лазар заспа”, и след малко отново рекъл: „Лазар умря!”.
И повикан от сестрите му, той оставил Йордан и дошъл във Витания, близо до Йерусалим, на около петнайсет стадия. Посрещнали го лазаревите сестри с думите: „Господи, ако ти беше тук, брат ни нямаше да умре. Но и сега, ако Ти е угодно можеш да го вдигнеш, защото всичко можеш!”.
Иисус попитал хората: „Къде го положихте?”.
Тогава всички отишли на гроба и когато отместили камъка, Марта казала: „Господи, мирише вече, защото от четири дни е вече в гроба.”. Като Се помолил и просълзил над лежащия в гроба, Иисус викнал със силен глас: „Лазаре, излез вън!”. И мъртвият веднага излязъл, разповили го и си отишъл у дома.

Това велико чудо възбудило завистта на иудеите и те се сговорили против него, но Той отново напуснал пределите им.
Първосвещениците замислили да убият и Лазар, защото мнозина, като го видели, повярвали в Христа.
Но той, разбирайки за заговора им, избягал на остров Кипър и заживял там, а в последствие бил поставен от апостолите за епископ на град Китион. Като поживял свято и богоугодно, трийсет години след като оживял, отново умрял и бил погребан в Кипър, извършвайки при това много чудеса.
Преданието казва, че след възкресението си свети Лазар почти не ядял, пазейки строго въздържание, а епископския омофор му подарила Пречистата Божия Майка, която го направила собственоръчно.
Император Лъв Мъдри, след едно божествено видение, пренесъл светите му мощи от Кипър в Константинопол, в построения от него храм в чест на светеца и с почести ги положил в скъпоценна ракá в дясно от входа, срещу светия олтар.
Пребивавайки там светите му мощи източват неизказано благоухание.

Светите и богоносни наши отци и по-скоро светите апостоли установили да празнуваме в днешния ден възкресението на Лазар след четиридесетдневния пост за очистване, преди свещенодействието по време на светите страдания на нашия Господ Иисус Христос.
Тъй като те считали възкресяването на Лазар за първи и основен повод за злия заговор на иудеите против Христа, то затова те поставили тук празнуването на това чудо, описано само от евангелист Йоан и пропуснато от другите евангелисти, защото когато те пишели своите евангелия Лазар бил още жив и можел да бъде видян.

А по времето, когато свети Йоан пишел своето евангелие било необходимо да се докаже, че Христос е Син Божи и Бог, че Той възкръснал и че ще има възкресение от мъртвите, за което най-силно доказателство бил Лазар.
Казват, че и цялото Евангелие на Йоан е написано в доказателство за това, тъй като другите евангелисти съвсем не споменават за безначалното раждане на Христа.

Лазар нищо не разказал за намиращите се в ада или защото не е видял какво е там или защото му е било заповядано да мълчи за видяното.

Има обичай всеки човек, починал неотдавна, да се нарича Лазар и погребалната одежда се нарича „лазарома”, за да се напомня за първия Лазар.
Защото както той по словото на Христа възкръсна и отново оживя, така и другите мъртъвци ще възкръснат при последната тръба, за да живеят вечно.
Христе Боже, по молитвите на Твоя приятел Лазар помилуй ни.
Амин.

1. Забравили са те? Телефонът мълчи? Нищо страшно. Не се оплаквай.

2. Обидили са те несправедливо? Забрави.

3. Презират те? Радвай се!

4. Обвиняват те? Не се оправдавай.

5. Подиграват ти се? Не отвръщай.

6. Ругаят те? Запази мълчание и се моли.

7. Не ти дават и дума да обелиш?  Прекъсват те? Не се натъжавай.

8. Оскърбяват те? Не спори.

9. Децата ти прехвърлят своите отговорности? Роднините, близките правят същото? Не протестирай.

10. Викат ти? Запази спокойствие.

11. Ограбват те пред очите ти? Престори се на сляп.

12. Надсмиват се над теб? Бъди дълготърпелив.

13. Не слушат съветите ти? Децата ти не слушат съветите ти? Приклони коленете си и се моли.

14. Дрязга между съпрузите?  Ти си виновен. И пак ти. А не другия.

15. Виновен ли си? Поискай прошка.

16. Не си виновен? Пак поискай прошка

17. Здрав ли си? Слави Господа.

18. Болен ли си? Имаш рак, мъчиш се, страдаш, боли те? Слави Господа.

19. Безработица и бедност в дома ти? Пости. Бодърствай. Моли се.

20. За всичко и за всички се моли. Много се моли. Пост и молитва. Защото "този род се изгонва само с пост и молитва". И ако, братя мои, последваме тези съвети, и най-вече аз, то бъдете уверени, че ще се спасим!

източник: pravmir.ru

Написано от архим. Стефанос Анагностопулос