"Дойдохме в обителта на отец Герасим, намираща се близо до река Йордан, и живеещите там монаси ни разказаха за отец Герасим. 
Веднъж той вървял из Йорданската пустиня и срещнал един лъв, който му показал крака си, подут и пълен с гной от забил се в него трън. Лъвът кротко гледал към стареца и не умеейки да изрази молбата си с думи, го умолявал за изцеление със смирения си вид. Старецът, като видял лъва в такава беда, седнал, взел крака на звяра и извадил тръна от него. Когато гнойта изтекла, той почистил добре раната и превързал крака с кърпа. 
Оттогава изцеленият лъв не се отделял от стареца, а ходел след него като ученик, така че свети Герасим се удивлявал на ума и кротостта на звяра. Старецът го хранел, давал му хляб или друга храна. 
Монасите имали магаре, с което донасяли вода за братята от светата река Йордан. Веднъж лъвът се отдалечил на значително разстояние от пасящото магаре и заспал на слънце. В това време минавал един човек от Арабия с камилите си и като видял, че магарето пасе само, го взел и го отвел със себе си. Като се събудил, лъвът започнал да търси магарето и като не го намерил, с унил и печален вид тръгнал към обителта на отец Герасим. 
Старецът помислил, че лъвът е изял магарето, и попитал: 
- Къде е магарето? 
Лъвът стоял мълчаливо, навел очи надолу, като човек. 
Тогава старецът казал: 
- Ти си го изял! Но благословен е Господ, ти няма да си отидеш оттук, а ще вършиш за обителта всичко, което вършеше магарето. 
По заповед на стареца оттогава натоварвали на лъва, както преди на магарето, бъчвичка, събираща четири мяха (мях - кожен чувал, използван като мярка за течности, бел.ред.), и го изпращали на Йордан за вода за манастира. 
Веднъж при стареца дошъл да се помоли един войник и като видял лъва да носи вода, се смилил над него. За да купят ново магаре и да освободят лъва от работа, той дал на монасите три златни монети. За манастирската работа било купено магаре, а лъвът бил освободен от работа. 
След известно време търговецът от Арабия, който отвел магарето, тръгнал към Йерусалим с камилите да продава пшеница; с тях било и магарето. Около Йордан керванът случайно се срещнал с лъва, и лъвът, като познал магарето, заревал и се втурнал към него. Търговецът и спътниците му побегнали в ужас, а лъвът, хванал юздата със зъби, както правел преди, повел магарето с три завързани една за друга камили, натоварени с пшеница. 
Изразявайки с рев радостта си, че е намерил загубилото се магаре, лъвът го довел при стареца. Преподобният старец тихо се усмихнал и качал па братята: 
- Напразно обвинявахме лъва, мислейки, че той е изял нашето магаре. 
На лъва било дадено името Йордан. След това той често идвал при стареца, приемал храна от него и не се отделял от обителта повече от пет години. 
Когато преподобният отец Герасим отишъл при Господа (в 475 г., бел.ред.) и бил погребан от братята, по Божие устроение лъвът тогава не бил в обителта, а дошъл след известно време и започнал да търси своя старец. Като видели лъва, отец Саватий и един от учениците на отец Герасим му казали: 
- Йордан! Старецът ни остави сираци, отиде при Господа! Те започнали да го хранят, но лъвът не приемал храна, а се оглеждал на всички страни, търсейки преподобния отец Герасим и скръбно ревял. Отец Саватий и другите старци го галели по гърба и повтаряли: 
- Старецът отиде при Господа, остави ни! 
Но с тези думи не можели да спрат воплите и скръбния рев на лъва, и колкото повече се опитвали да го утешат с думи, толкова по-печално ревял, изразявайки и с глас, и с лице, и с очи скръбта си, че не вижда стареца. 
Тогава отец Саватий казал: 
- Ако не ни вярваш, върви с нас; ще ти покажем мястото, където почива старецът. 
И ние тръгнахме с него към гробницата, където беше погребан преподобният Герасим. Гробницата се намираше около самата църква. Застанал над гробницата, отец Саватий казал на лъва: 
- Ето тук е погребан нашият старец. 
И преклонил колене, започнал да плаче. 
Като чул това и видял, че Саватий плаче, лъвът се удрял с глава в земята и страшно ревял. Като изревал силно, той умрял над гробницата на стареца. Лъвът нищо не можел да изрази с думи, но по воля Божия прославил стареца и по време на живота му, и след смъртта му, показвайки ни как зверовете са били послушни на Адам до грехопадението и изгонването от рая".

Чества се на 10 февруари

Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел:

В царуването на благоверния и христолюбив цар Алексий Комнин (1), който приел царската власт след Никифор Ботаниат, между най-изкусните в красноречието учители на мъдростта в Константинопол възникнал голям спор за тези трима светители. Едни поставяли Василий Велики по-високо от другите светители, наричайки го най-възвишен вития, тъй като той превъзхождал всички със словото и с делата си, при което виждал и в него мъж, съвсем малко отстъпващ на ангелите, с твърд нрав, не прощаващ лесно съгрешенията и чужд на всичко земно; по-ниско от него поставяли божествения Йоан Златоуст, тъй като имал качества, различни от посочените: той бил предразположен да помилва грешниците и бързо ги допускал към покаяние. Други пък обратно, възвисявали божествения Златоуст, като мъж най-човеколюбив, разбиращ слабостта на човешкото естество, и като красноречив вития, който наставлявал всички към покаяние с множеството си медоточиви слова; затова и го поставяли по-високо от Василий Велики и Григорий Богослов. И накрая, трети стоели зад свети Григорий Богослов, твърдейки, че с убедителността на речта си, с изкусното си изтълкуване на Свещеното Писание и с изяществото на езика и на стила си той надминал всички най-славни представители на елинската мъдрост - както живелите по-рано, така и неговите съвременници. Така едни възвисявали славата на свети Григорий, а други омаловажавали значението му. От това възникнали раздори между мнозина, при което едни се наричали йоанити, други - василиани, а трети - григориани. И най-изкусните в красноречието и в мъдростта мъже спорели за тези имена.

Известно време след като възникнали споровете, тези трима велики светии се явили, отначало поотделно, а след това и тримата заедно, при това не насън, а наяве, на Евхаитския епископ Йоан, мъж най-учен, дълбок познавач на елинската мъдрост (както свидетелстват за това и самите му съчинения), който се бил прославил и с добродетелния си живот (2). Те му казали с едни уста:

- Както виждаш, ние сме равни пред Бога. При нас няма нито разделение, нито някакво противопоставяне един на друг. В своето време всеки от нас поотделно, подбуждан от Божествения Дух, е написал съответните поучения за спасение на хората. Това, което сме научили съкровено, сме предали на людете явно. Между нас няма нито първи, нито втори. Ако ти се позоваваш на единия, то и другите двама казват същото. Затова нареди на препиращите се по повод на нас да прекратят споровете, защото, както приживе, така и след кончината си, ние имаме грижата за това, да доведем краищата на вселената до мир и единомислие. Предвид на това, съедини в един ден паметта за нас и както ти прилича, състави ни празнична служба, а на другите предай, че пред Бога имаме равно достойнство. А ние ще бъдем помощници за спасението на тези, които празнуват нашата памет, тъй като се надяваме, че имаме някаква заслуга пред Бога.

Като казали това на епископа, те започнали да се издигат към небето, сияейки с неизказана светлина и назовавайки се един друг по име.

Блаженият епископ Йоан веднага възстановил мира между враждуващите, тъй като той бил мъж велик в добродетелта и бележит в любомъдрието. Тогава установил празника Свети Три светители, както му наредили светиите, и завещал на църквите да го празнуват с подобаващо тържество (3). Тук ясно се проявила мъдростта на този велик мъж; тъй като забелязал, че през месец януари се чества паметта и на тримата светители, а именно: в първия ден - на Василий Велики, в двадесет и петия - на божествения Григорий, а в двадесет и седмия - на свети Златоуст, той ги съединил в тридесетия ден на същия месец, като увенчал празнуването на паметта им с канони, тропари и похвали, както и подобавало.

Нека да добавим за тях и това. Свети Василий Велики надминал в книжовната мъдрост не само учителите на своето време, но и древните: той не само преминал цялата наука на красноречието до последната дума, но изучил добре и философията, а наравно с тях овладял и тази наука, която учи на истинско християнско оделотворяване на вярата. След това, водейки добродетелен живот, изпълнен с нестяжение и целомъдрие, и възхождайки с ума си към богосъзерцание, на четиридесетата година от раждането си бил възведен на архиерейския престол и в продължение на повече от осем години бил предстоятел на църквата.

Свети Григорий Богослов бил толкова велик, че ако би било възможно да се създаде човешки образ, съставен от всички добродетели, той би бил подобен на великия Григорий. Като просиял със светия си живот, той достигнал такава висота в областта на богословието, че побеждавал всички с мъдростта си както в словесните спорове, тъй и в тълкуването на догматите на вярата. Затова и бил наречен Богослов. Той бил светител в Константинопол, като утвърждавал православието. Като поживял след това малко време на патриаршеския престол, оставил го поради преклонната си възраст и бидейки на шейсет години, отишъл в небесните обители.

За божествения Златоуст справедливо може да се каже, че е надминал всички елински мъдреци с разума, с убедителността на словото и с изяществото на речта си. Той неподражаемо разяснил и изтълкувал Божественото Писание. По същия начин далеч надминал всички в добродетелния живот и в богопознанието. Той бил извор на милост и любов, бил изпълнен с ревността на учителството. Живял е общо шейсет години; през шест от тях е бил пастир на Христовата Църква. По молитвите на тия трима светители Христос, нашият Бог да премахне еретическите разпри, а нас да съхрани в мир и единомислие и да ни удостои с Небесното Си Царство, защото е благословен во веки.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

-------------------
(1) Византийският император Алексий I Комнин царувал от 1081 г. до 1108 г.

(2) Иоан, митрополит Евхаитски - един от бележитите църковни писатели и песнописци на източната Църква през ХI век (починал в края на ХI век). Написал много съчинения. От тях са известни следните: 
1) 15 похвални слова, най-забележителни между които са: 2 слова в деня на възпоменанието на победата над руския княз Святослав; 3 слова в памет на свети великомъченик Теодор Тирон, похвални слова за тримата Светители; 
2) стихотворения и църковни песнопения: от тях - пълната служба на светите Три Светители, канонът на Ангела Пазител, два канона на свети Теодор Тирон - и досега са останали в църковните служби. А в службите са поместени: от 27-те канона на Спасителя - канонът на Пресладкия Иисус; от 67-те канона на Богородица - 6; от 11-те канона на Предтечат - 2. Особено превъзходни са каноните му на Пресладкия Иисус и на Ангела Пазител.

(3) Празникът в чест на тримата вселенски учители и светители: Василий Велики, Григорий Богослов и Иоан Златоуст е установен през 1084 г.

Паметта му се чества на 28 януари 


Църковният учител преподобни Ефрем Сирин се родил към 306 г. през времето на Константин Велики (306–337 г.) в град Низибия (Низибия, или Низибида, - голям и многолюден град в Месопотамия), провинция Мигдония, която граничела с Персийското царство. Според сирийски актове той бил син на езически жрец, но според указания в собствените му съчинения неговите родители били прости земеделци и добри християни. Между неговите прадеди и сродници имало няколко мъченици и самият той бил възпитан в страх Божи от ранно детство.

На сън била открита на майка му бъдещата слава на нейния син. С особено видение през време на неочакваното му престояване в тъмница, където бил затворен по недоразумение, той самият бил призован към духовно вглъбяване и молитвено внимание в изявите на Божия промисъл. Наскоро след излизане от тъмницата той напуснал света и се отдалечил при отшелниците в планината, където станал ученик на Св. Яков, който в 314 г. заел Низибийската епископска катедра. Той скоро придобил славата на велик молитвеник и мъдър наставник, а някои братя имали видения, които свидетелствували, че на св. Ефрем била дадена особена благодат от Св. Дух да проповядва и поучава християните.

През своя дълъг молитвен живот преподобни Ефрем посетил много страни, взел участие със своя епископ Яков Низибийски в Никейския I Вселенски събор (325 г.), а според някои предания бил и в египетските пустини при великите нитрийски подвижници.

Но повечето от своето време той посвещавал на молитва и на писане проповеднически и изяснителни книги. Той писал полемични книги дори и в стихове, например срещу Аполинарий Младши, и изтълкувал стих по стих цялото Св. Писание. До наше време са се запазили много негови беседи, наставления, проповеди, увещателни слова към монасите, тълкования на Св. Писание, много съчинения по догматически въпроси, много молитви и песнопения, предназначени за богослужебна употреба и известната на всички негова великопостна молитва "Господи и Владико на моя живот...", плод на велик духовен опит. Според преданието, той написал около 300 стихотворения и чрез тях толкова успешно противодействувал на еретическите учения, че еретиците го нападнали с оръжие, като едва не го убили. Това не охладило неговата ревност да разпространява божествените истини, тъй че мнозина го наричали "Сирския пророк".

Предмет на неговите беседи и поучения били предимно смирението, помненето на смъртта и съда, покаянието, благоговението пред Бога, бдителността към самия себе си, борбата с гордостта, всъщност всичко – проникнато от радостното упование на Божията милост. Св. Григорий Нисийски (331–394 г.) писал за него – "за Ефрем да плаче било същото, каквото за другите да дишат: ден и нощ по лицето му се леели сълзи, но лицето на Ефрем сияело от това."

В 338 г. умрял покровителят на Ефрем, св. Яков Низибийски, а през 350 г. Сепор II (309–380 г.) превзел Низибия, и преподобни Ефрем се преселил в Едеса, град разположен на половината път между Низибия и Антиохия. Като по-близък до тази столица на Изтока, този град бил видимо по-голям, по-оживен и изпълнен с повече съблазни.

За своето препитание преподобни Ефрем се наел да работи в една баня, а в свободното си време проповядвал словото Божие на езичниците, но все пак той се теготил от живота в големия град и по съвета на някой си старец Юлиан отишъл на подвиг в една от съседните на Едеса планини. Обаче на същия старец било открито във видение, че Ефрем е избран от Бога за вразумяване на съотечествениците, и Ефрем като се върнал в града, отново се заел с тълкуването на Св. Писание. Проповедта му привличала към него мнозина. Той отново започнал да се отегчава от постоянното струпване на народа около него и поискал отново да се отдалечи в пустинята. Но по пътя му се явил ангел: "Къде бягаш ти, Ефреме?"

– Искам да живея в безмълвие, затова бягам от мълвата и от изкушенията на света.

– Убой се, за да не се изпълни над тебе написаното слово: "Ефрем е подобен на млад вол, който иска да освободи шията си от ярема..."

Ефрем се засрамил и се върнал към своето служение. За успеха на работата си той основал в Едеса училище, от което по-късно излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Впрочем, понякога той все пак се отдалечавал за безмълвие и молитвен подвиг в пустинята и дори основал недалеч от Едеса малка обител – но след това наново се връщал в Едеса, където с поученията си привеждал към покаяние и придобивал за Бога много души.

Голям приятел на св. Ефрем бил преподобни Авраамий Затворник* (336 г.). Те двамата често се посещавали един друг и прекарвали известно време в благочестиви беседи.

* Св. Авраамий Хиданский († ок. 360) бил христиански монах, аскет, който повече от 50 години се подвизавал в Сирийската пустиня. Паметта му Православната църква чества на 29 октомври (11 ноември ст.ст.), а Католическата - на 16 март.

Невероятно било смирението на св. Ефрем Сирин. Настъпил смут един ден в Низибия, докато той бил още там. Градът бил развълнуван от новината, че дъщерята на виден търговец очаквала дете от Ефрема "светията". Самият преподобен не отхвърлил клеветата, виждайки и в тая неочаквана беда някакъв Божи промисъл. Запитан пред свидетели от самия владика св. Яков, Ефрем паднал в нозете му и с голямо съкрушение промълвил: "Наистина, отче мой, аз съгреших и съм виновен!" Всички изтърпнали пред това несъмнено признание на най-лошите слухове. Само светият старец Яков не изоставил своя послушник и Ефрем продължил да живее при него. Идва и денят, когато бащата на грешната девойка и в присъствие на епископа дава детето в ръцете на бедния Ефрем.

– Ето син ти, гледай си го!

– Наистина, отци мои, аз съм много грешен. Но умолявам ви: Молете се за мене, дано бъда помилван от Бога!

Героично понесеният срам от невинния Божи човек скоро бил стократно възмезден. Сам Бог му внушава, как да възвърне доброто си име. В препълнения храм на един празник го видели да влиза през народа и да се запътва към св. Яков с детето на ръце. Взел разрешение от него и за общо изумление той се възкачил на амвона, вдигнал нависоко пеленачето и с висок глас му казал:

– Заклевам те в името на Господа Иисуса Христа, открий ни истината! Кажи, кой е баща ти!

– Ефрем, домакинът на митрополията! – три пъти повторило пеленачето. Цялата църква коленичила, а от очите на злодумците течели горчивите сълзи на разкаянието, и всички се втурнали да молят за неговата прошка. Преподобният кротко ги увещавал никого да не осъждат прибързано.

Веднъж св. Ефрем Сирин имал видение. Видял на сън извисен до небето огнен стълб и чул глас: "Ефреме, Ефреме! Какъвто виждаш този огнен стълб, такъв е и Василий, архиепископът на Кесария Кападокийска!" Понеже не знаел гръцки език, а само родния си сирийски св. Ефрем Сирин, придружен от преводач, се отправил за Кесария и заварил Василий по време на проповед в храма. Умилен от това видение, Ефрем започнал гласно да слави Василия, а след службата те се запознали и беседвали приятелски. И двамата отдавна вече знаели един за друг. Василий Велики го запитал:

– Честний отче, защо ти не си ръкоположен за презвитер, като си достоен за това?

– Аз съм грешен, владико – отвърнал Ефрем.

– О, ако бих могъл да имам само твоите грехове! – въздъхнал Василий и добавил:

– Да преклоним колене!

И когато коленичили, св. Василий възложил ръце върху Ефремовата глава и го ръкоположил за дякон. След това св. Ефрем чудесно проговорил гръцки, прекарал още три дни при Василий, който го ръкоположил и за свещеник и се завърнал в Едеса. Там той продължил предишния живот, прекарвайки в молитва и писане на своите назидателни поучения, като винаги избягвал човешката почит и временната слава. Един път народът искал насила да го улови и да го постави за епископ, но той се престорил на луд и тичал по града, влачейки дрехата си, докато за епископ бил посветен друг.

Преподобни Ефрем малко спял, малко се хранел – колкото да не умре от изтощение. Денем и нощем пребивавал в молитви и сълзи, мислейки за Страшния съд, за който много писал и говорил. За него казвали съвременниците, че се уморявала устата му да говори, но не и умът му. А благодатта Божия била толкова изобилна в него, щото той молел понякога Бога: "Намали вълните на благодатта Си!"

Преживял богоугодно много години, преподобни Ефрем Сирин тихо отминал във вечността, като своевременно написал знаменития си Завет към учениците си, понеже му било открито, кога ще умре. Той починал в ръцете на един от любимите си ученици през 373 година. Съгласно завещанието му, погребали го в края на градските гробища, където заравяли бедните странници. По-сетне неговите нетленни мощи били положени в гробницата на едеските епископи в една от градските църкви. Днес неговият гроб се показва в крайградския манастир "Св. Сергий". Части от светите му мощи се съхраняват в храма "Св. Преображение" на Синайския манастир.

Свети Ефрем Сирин е един от древните отци, които са най-рано преведени на старобългарски език. Св. Йоан Рилски цитира неговия "Паренесис" ("Увещание") в своя Завет.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Из псалмите на преподобни Ефрем Сирин

Псалом 10. Христе, не мога да се справя със себе си - дарувай ми дух на покаяние

Пред Твоята слава, Христе Спасителю мой, ще изрека всичкото мое разпътство и ще изповядвам всичката неизмеримост на Твоите щедрости, които Ти изливаш върху мене по Твоята благост!

От утробата на майка ми аз започнах да Те огорчавам и за нищо да не зачитам Твоята благодат.Тъй бях нерадив за душата си! Но Ти, Владико мой, по безчислените Си щедрости, милостиво и търпеливо гледаше на всичкото мое двуличие. Твоята благодат въздигаше главата ми, и все пак аз всеки ден я унижавах с греховете си.

Лошите навици ме оплитат като с мрежа; и аз, окаяният, се радвам, че съм вързан. Потопявам се в самата дълбина на злото, и – това ме весели!  Врагът ежедневно подновява моите окови, защото вижда колко се радвам аз на разнообразието им!

Това е достойно за ридание и плач, това е моят позор и срам, че аз съм вързан от собствените си прищевки. И още по-ужасно е, че аз се връзвам с оковите, що ми налага моят най-зъл враг, че умъртвявам себе си с такива страсти, които страшно го радват!

И макар да зная колко страшни са тия вериги, аз грижливо ги скривам от всички зрители под благовидна външност. Наглед съм облечен в прекрасната одежда на благоговението, а душата ми оплетена в срамни помисли! Пред зрителите съм благоговеен, а вътре съм изпълнен с всяко непотребство.

Съвестта ме изобличава в туй, и аз искам да се освободя от оковите; но макар всеки ден да тъжа и въздишам – пак се оказвам вързан от същите вериги!

Жалък съм аз! Жалко е и моето всекидневно покаяние, защото няма твърда основа! Всеки ден полагам основа на зданието, и пак със собствените си ръце я разорявам!

Моето покаяние няма още добро начало. А краят на лошата ми воля не се вижда. Аз съм поробен от страстите и от злата воля на врага, който ме погубва.

Кой ще даде вода за главата ми и водни извори за очите ми, за да плача постоянно пред Тебе, милосърдни Боже, та дано, като изпратиш благодатта Си, да извлечеш грешника от морето, разсверепяло от вълните на греховете и бурно нападащо душата ми?

Защото моите желания са по-лоши от люти рани, които не понасят никакви лечебни превръзки!Изчаквам с надежда за покаяние, и мамя себе си с това суетно обещание, докато може би, умра. Винаги казвам: ще се покая! – и никога не се покайвам както трябва. На думи уж усърдно се кая, а на дело съм твърде далеч от покаянието.

И тъй, какво ще бъде с мене в деня на изпитанието, когато Бог открие всичко пред Своето съдилище? – Разбира се, аз ще бъда осъден на мъки, ако тук не Те умилостивя, о мой Съдия!

И пак, уповавайки се, въпреки всичко, само на Твоето безкрайно милосърдие, Господи, отново припадам пред Тебе и Те умолявам: подари ми дух на истинско покаяние! Изведи ме из тъмнината на беззаконията моята бедна душа! Да блесне в моя разум лъч от светлината на Твоята благодат, докато още не съм заминал за Страшния съд, който ме очаква и дето няма да има място за покаяние!