Из житието на св. Йоан Дамаскин (4 декември)
Веднъж старецът на свети Йоан Дамаскин, като желаел да изпита неговото послушание и смирение, събрал много кошници, с плетенето на които те се занимавали, и му казал:
Чух, чедо, че в Дамаск кошниците се продават по-скъпо, отколкото в Палестина, а у нас в килиите ни има голям недостиг, дори и за най-необходимото, както сам виждаш. И така вземи тия кошници, иди по-скоро в Дамаск и ги продай там. Но не ги продавай по-евтино от определената цена.
А старецът определил много по-висока цена за кошниците, отколкото те действително стрували. Истинският послушник нито с дума, нито дори в ума си, не се противопоставил на това; не казал, че кошниците не струват определената от стареца цена и че пътят е прекалено дълъг. Той не си и помислил, че за него би било срамно да отиде в този град, където всички го познават и където по-рано бил известен на всички със своята голяма власт. Нищо подобно той не казал и не помислил, бидейки подражател на покорния, дори до смърт, Господ Иисус Христос.
След като казал: "Благослови, отче!" и приел благословението на своя духовен отец, той, без да се бави, нарамил кошниците и се запътил към Дамаск. Там, облечен в извехтелите си дрехи, ходел из града и ги продавал по пазарите. Тези, които желаели да си купят кошници от него, го питали колко струват и щом узнавали високата им цена, започвали да му се надсмиват и да го подиграват. А някои го оскърбявали и издевателствали над него. Познатите на блажения не могли да го разпознаят, тъй като той, който някога носел златотъкани одежди, сега бил облечен в бедняшка дреха, а лицето му се било изменило от строгия пост: страните му били хлътнали и красотата му повяхнала. Но един от жителите на града, който преди бил слуга в дома на Йоан, се вгледал внимателно в лицето на светията и след като го познал, извънредно се учудил на бедняшкия му вид. Трогнат от сърце, той отишъл при Йоан, без да се издаде, че го е познал, и купил от него всички кошници на цената, която била определена от стареца на преподобния. Той направил това не защото се нуждаел от кошниците, а понеже бил трогнат от човека, който заради Бога оставил голямата си слава и богатство и приел върху си такова смирение и нищета.
След като взел парите за кошниците, Йоан се върнал при своя отец, както се връща победител от война, тъй като с послушанието и смирението си той повалил на земята своя враг дявола, а с него и гордостта и суетната слава.