"Ти си надежда и помощ, и радост, и покров, и прибежище за земнородните, Владичице и Майко на Живота, затова те молим: изпрати твоята помощ на всички, които те възпяват!" (из Богородичен канон на повечерието в четвъртък, глас 5-и)
Във втория петък от Великия пост с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай неговият викарий – Константийският епископ Яков отслужи Малко повечерие с втора статия от Акатиста на Пресвета Богородица в храм „Света Троица“ гр. Белово. С него съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Николай Генев, енорийският свещеник прот. Димитър Иванов, председателят на храм „Св. Харалампий“ гр. Септември ик. Йордан Василев и служащият там свещ. Николай Генов, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.
Верният Божи народ дойде в тези времена на изпитания и скърби под купола на храма, търсейки защитата на Небесната Майка на християните. С усърдната си молитва всички съучастваха в богослужението. Сърцата на боголюбците бяха издигнати към Небесата и с надежда викаха "Радвай се, Невесто неневестна!", призовавайки на помощ скората Застъпница и Закрилница на човешкия род.
След прочитане на Акатиста епископ Яков благослови хлябове, плодове и зеленчуци за благословението на енориашите при храма.
В края на службата духовниците се поклониха пред иконите и владиката поздрави всички с празника. Той благодари на Майката Божия, че ни събра в този ден на молитва, за да потърсим нейната Небесна помощ, застъпничество и закрила. Архиереят продължи: „Всички знаем, че нищо не става без Божието допущение – дори и косъм няма да падне от главата ни без Негово знание. Той допуска изпитания, но Сам Той ни уверява и в това, че портите адови никога няма да надделеят над Църквата – Църквата, която Той изгради и за която проля Своята невинна кръв, за да можем всички ние да бъдем изкупени от греха и да наследим рая. Господ знаеше, че тя няма да бъде голяма, а колкото едно малко стадо, но ще е достатъчна, за да може да спаси целия свят. Вече хиляди години се убеждаваме в тези Христови думи – храмовете не са пълни, но Църквата е непобедима. И благодарение на вас, на вашите молитви, Господ ще укрепи и запази и този град, и селата около него. Защото светът се крепи на молитвата на праведника, а праведните – това сте вие. Вие, които нищо житейско не можа да отклони от правия път, които сатаната с нищо не можа да съблазни, не можа да отклони от това, да дойдете и възпеете Пресвета Богородица. И нима тя, нашата Майка няма да ни помогне и ще ни изостави? Ако това е нашата вяра, то тя е празна! Коя майка мисли лошо на детето си? Колко повече света Богородица ще помисли за своите деца! Каквото и да ни дойде, за нас, вярващите, това е само поредното изпитание дали ще бъдем твърди във вярата, дали нещо ще може да ни отклони, ще ни разклати.
Неслучайно това изпитание достигна до нас точно в дните на светата Четиридесетница, когато ние трябва да принесем малка жертва на Бога, да постим, да се лишим от материална храна и да се стремим да вършим добро. Точно сега Бог допусна, за да видим дали ще се промъкне бурята на съмнението. Да не забравяме, че светият апостол тръгна по водата, но когато съмнението се прокрадна в него, той започна да потъва. Нима този пример от евангелието не е писан като че ли за нас днес? Сякаш когато имаме малко изпитание, веднага да проявим съмнение и страх и да се отдалечим от Бога. Точно това е целта на поднебесните сили. А ние помним, че бяс се гони единствено с пост и молитва. Някога в Египет онези, които се бяха поддали на гордостта и житейските грижи на сутринта ридаеха, защото беше поразен първородният им син, а верните Богу люде, които бяха изпълнили Божията заповед и бяха помазали спонците на вратите си, бяха запазени. Ние знаем силата на вярата и на нашето оръжие - кръстния знак. И в моменти на изпитания, и в моменти на трудности, че дори и в моменти на благоденствие, все това е нашето оръжие. Осенявайте и себе си, и храната си с кръстното знамение и нищо зло няма да ви стигне. Това е нашето оръжие, което ще победи всичко – дори смъртта. Нека в дните на изпитания и ние да усилим поста и молитвата си, да бъдем като разумните девици и напълним светилниците си с елей, та да светим на всички и посрещнем достойно Жениха. Точно сега, когато гордостта завладя света и всеки взе да повтаря само „Не ми пука“, Господ допусна това да се случи, за да можем да се смирим, да осъзнаем, че трябва да ни пука и че не всичко ни е позволено. Не се страхувайте – Господ е милостив. Като любящ Баща Той ни е помилвал, открил ни е истинския път и ни е призовал да дойдем и да се помолим за нашето спасение и за всички, които са се отдалечили от Него, щото Той да се смили и запази Своя народ, Своите избраници. Нека по молитвите на света Богородица Господ да излее преизобилно Своята благодат и запази всеки дом, всяко село и всеки град! Нека Честният Кръст да осенява и пази от беди и злощастия! Нека Господ да усилва вярата ни и ни дава усърдие и твърдост, та и този път да преминем успешно изпитанията!“.
Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над председателя на храма и неговото паство. Енориашите поднесоха на архиерея прекрасно живо цвете за молитвен спомен.
