"Цялото богатство на твоя ум и всичките благодатни дарове, които си приел от Господа Бога, свети Харалампие, си отдал в служение на човеците, учейки ги на вяра и благочестие; и в часа на твоята свята кончина си се молил не за себе си, а за спасение и благоденствие на всички, които тачат твоята памет, за да се наслаждават на даровете на Господа Бога, пееки Му: Алилуия!" /из Акатист на свети свещеномъченик Харалампий/
На 10 февруари светата Плавославна църква почита паметта на горещия застъпник в бедите и бърз помощник в скърбите свети свещеномъченик Харалампий, епископ на древния град Магнезия в Тесалия. В този ден своя храмов празник отбелязва едноименната църква в град Септември.
Празникът се превърна в истинско духовно тържество за жителите и гостите на град Септември. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарият му – Константийският епископ Яков отслужи празничната света Литургия. В съслужение с него бяха йеромонах Йоаким, брат на Баткунската света обител „Св. ап. Петър и Павел“ с. Паталеница, двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма прот. Йордан Василев и енорийският свещеник отец Николай Генов, иконом Петър Каръков, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, прот. Станимир Минков, служащ в храм „Успение Богородично“ гр. Велинград, прот. Йоан Иванов, председател на храм „Св. Възнесение“ с. Юнаците, служащият в храм „Св. Николай“ гр. Ветрен свещ. Васил Махалджийски, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха свещ. Николай Генев, енорийски свещеник в храма, монах Леонтий, брат на Бачковския манастир, монах Дамян, брат на Баткунския манастир и монахиня Домника.
Енориашите изпълниха храма от ранно утро, за да благодарят на техния небесен покровител. На службата присъства и кметът на Община Септември г-н Марин Рачев, който посрещна владиката пред храма и му поднесе прекрасен букет с цветя.
Преди началото на светата Литургия епископ Яков отслужи последованието на петохлебието, измолвайки Божието благословение за жителите на града.
Двойна беше радостта от празника, тъй като с благословението на Пловдивския митрополит Николай епископ Яков пострига в първата степен на свещенството – тази на четец, две момчета от града – Любомир на 10 и Стефан на 9 години. Новите църковнослужители прочетоха благословения откъс от Апостолското четиво и със запалени свещи в ръка заеха своето място в светата богослужба, изпълнявайки прилежно своето служение.
По време на причастния беше прочетена проповед върху живота на светия мъченик-покровител на храма и на града.
Много от енориашите пристъпиха към Господнята трапеза и се причастиха със светите Тяло и Кръв Господни, след като бяха принесли на Бога в чест на свети Харалампий усърден пост с покаяние и молитва.
В края на службата владиката благослови приготвеното коливо и мед и отправи молитва към дивния Божи угодник, измолвайки неговата неотстъпна закрила за всички верни християни.
Епископ Яков честити на присъстващите празника и новопостриганите четци на светата Православна църква. Той каза: „Сърцето ми се преизпълни с духовна радост от това, че още две деца-ангелчета пристъпиха към служение на Бога. Тази радост винаги ме изпълва, когато дойда да служа тук, защото усещам топлината на Светия Дух, усещам Христовата любов, която пребъдва сред братята на този храм и сред неговите енориаши. Затова и дойде Христос – Той ни даде Новия завет, Завета на любовта. И когато всички ние сме изпълнени и водени от тази любов, нелицемерна, извираща от дълбочината на сърцето ни, тогава и пътят ни към Бога ще бъде лек и благодатен. Такава любов изпълваше и сърцето на свети свещеномъченик Харалампий – той обичаше и враговете си и се молеше за всички хора, дори за своите палачи. И хиляди години ние продължаваме да славим и възхваляваме неговия подвиг, защото виждаме да се изпълняват Господните думи: „който Мене прослави, и Аз ще го прославя!“. Такъв велик небесен покровител имате.
Затова и не се учудвам на любовта, която сте запазили помежду си, която може да е стигнала до вас още от времето на светеца, предадена ни от нашите деди и прадеди. Нея трябва и ние да пренесем през поколенията, за да бъдем достойни чеда на нашите родители. Тази неподправена любов трябва да предадем на нашите деца, запазвайки, съхранявайки и увеличавайки я. Забързани и улисани от житейските грижи, често ние забравяме, че участваме и пишем историята за нашите деца. И каквото съхраним, каквото опазим и предадем, това ще остане за идните поколения. С мъка виждам нашата безотговорност, как възпитаваме децата не в любов, не в уважение, а ги възпитаваме постоянно да пребивават пред телефоните, където да гледат какви ли не бесовски безумия, да играят игри, пълни с насилие и кръв, да ги озлобяваме, да ги озверяваме. И когато бесът влезе в тях, започваме да се чудим откъде ни дойде това, без да осъзнаваме какво сме им причинили. Защото дори не разбираме, че сме ги предали в ръцете на поднебесните сили, давайки в ръцете им всички тези телефони, компютри и игри. От това няма нищо да остане за историята. Това са новостите, които объркват умовете ни, които развалят отношенията ни, които разбиват семействата ни. Чрез това поднебесните сили влизат в домовете ни, в сърцата ни. Децата ни вече не могат да общуват едно с друго, освен през телефона си. Те дори седят едно до друго и всяко гледа своя телефон и през него си пишат. Защото вече не могат да говорят човешки, не знаят езика на любовта. Ние не отричаме технологиите, братя и сестри, но да бдим и пазим децата си с мъдрост. Защото те трябва да запазят България, да пренесат нашата история, да предадат на децата си изпълнената с любов вяра. И на каквото ние ги научим, това те ще пренесат. Чухте и усетихте радостта, когато децата пееха на светата служба, когато изрекоха Символа на вярата и Господнята молитва. Това ще остане и ще пребъде, това те трябва да принесат за идните поколения. С това ние можем да се гордеем, както нашите предци са се гордеели с историята си, с езика си, с вярата си. Да запазим всичко това такова, каквото е достигнало до нас и да го предадем на поколенията. Тогава не само земната, но и небесната Църква ще се радва и тържествува. Защото докато има Православие, ще я има и България. И Господ ни утешава, уверявайки ни, че портите адови никога няма да надделеят над светата Църква“.
Владиката преподаде и архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на жителите на град Септември.
В знак на благодарност и синовна любов от името на църковното настоятелство отец Йордан поднесе на архиерея подарък за спомен – метален обков за богослужебни книги, призовавайки владиката винаги да има в молитвите си и енориашите на храм „Св. свщмчк Харалампий“.
Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.
Малките четци и техните семейства се снимаха за спомен от този празничен ден с епископ Яков и свещениците.
