kantrium.com | MySuomi.com | vivaspb.com | finntalk.com
09
Септември
2025

Излезе от печат вторият брой на списание "Духовен път" за манастирите на Пловдивска епархия

2025.09.10-duhoven-pat12В началото на новата църковна година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай от печат излезе втория брой на „Духовен път“ - списанието на Пловдивска митрополия. Изданието е посветено на историята и съвременното състояние на манастирите в най-голямата епархия на Българската православна църква и разказва на читателите за подвига и мястото на покаяние на съвременните подвижници – монашествуващите в нея.

Броят се открива с интервю с Негово Преосвещенство Смолянския епископ Висарион - втори викарий на Пловдивския митрополит, който разказва за пътя към вярата, изпитанията в монашеското служение през XXI век и измеренията на духовния подвиг на монаха. В богато илюстрираните материали се разкрива двухилядолетната история на монашеството и светите обители по тези земи. В списанието ще прочетете историята на епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ край Асеновград, на Белочерковския манастир „Св. св. ап. Петър и Павел“, на Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“, на Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян“, на Белащенския манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“, като преди всяка от историческите статии поместваме и интервюта с игумена или игуменката на съответната света обител, които разкриват актуалните аспекти на манастирския живот.

Както в първия брой бе включена карта с храмовете и светините в Пловдив, във втория ще намерите изчерпателни сведения за всеки от манастирите, придружени с илюстративна карта. Списанието завършва със статия за Кукленската книжовна школа, една от перлите на българското Възраждане.

Списанието съдържа 208 страници и впечатлява с изящната си полиграфия и красиви фотографии.

„Духовен път“ се списва от изтъкнати духовници, историци, общественици, преподаватели и студенти от Пловдивската духовна академия. Главен редактор на списанието е архимандрит Петър (Еремеев), а в редакционната колегия участват: епархийският духовен надзорник архимандрит Максим (Глухчев), зам.-главният редактор доц. д-р Енчо Тилев, отговорният редактор д-р Делян Тодев, билдредакторът свещеник Мирослав Георгиев, техническият редактор д-р Ивайло Василев, коректорът Анастасия Кехайова и дизайнерът Лада Чуплигина. Изданието е отпечатано и подвързано от екип на „Симолини 94“ в тираж от 3000 бр.

Новото периодично издание на Пловдивска митрополия се разпространява из църковните книжарници и големите вериги книжарници в страната.

Може да бъде закупено и директно от Пловдивска митрополия на адрес: гр. Пловдив, ул. „Станислав Доспевски“ № 14.

За поръчки: тел. 0887 813530 - Йоан Василев; 0899 716647 - Георги Балабанов; или имейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Следващите броеве на „Духовен път“ ще разкрият пред любознателните читатели палитрата от старинни храмове и богатия богослужебен живот на духовните околии в Пловдивска епархия.

06
Септември
2025

Пловдивският митрополит Николай: Стига разединение – да гледаме това, което ни обединява, а то не е малко

mitr nikolai newПравихме шествия за въвеждане на предмета "Вероучение", дано не се налага да правим и такива да го отменят

На Капитан Андреево от турска страна има джамия, а от българска – казино, това са знаци

Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благочестив народ

 - Ваше Високопреосвещенство, колко нови църкви са построени в Пловдивската епархия за тези 18 години, откакто сте неин предстоятел?

- Както каза неотдавна в Пловдив г-н Бойко Борисов, нека не ги броим. Построили сме колкото сме могли, и ако е угодно Богу, ще построим още.

Църква се строи не за човешка, а за Божия слава, "Не за нас, не за нас, а в Твое име, Господи!". По-важното в смисъла на Божието домостроителство е събирането на хората, възвръщането на хората към вярата и към Църквата. Когато те се съберат, обединени от вярата в Христа, тогава и храмът, в който те да отправят обща молитва към Него, се строи от само себе си. 

Ако сме съумели да построим много нови църкви, това е защото са се намерили хора, които са почувствали в душите си нуждата да помагат и участват. Нито една от новопостроените ни църкви не е дело на едного, а на мнозина. Както е казал Иисус Христос: "Където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях."

Това е най-важното - да се събираме колкото може повече хора в Негово име. Тогава Той застава до нас, църквите оживяват и храмовете започват да се издигат отново.

- Казвате, че храм трудно се прави, за разлика от казина, ресторанти и банки. С какви препятствия се сблъсквате?

- Не знам дали ви е правило впечатление, но първото, което всеки пътник вижда, когато премине границата на Капитан Андреево и влезе в Турция, е един внушителен мюсюлмански храм. По обратния път първото, което пътникът вижда на влизане в България, е казино.

Това са знаци, чрез които държавите определят себе си. Нали разбирате как ние определяме себе си? Нима не може на входа на България да има православен храм, а казиното да е километър по-нататък?

Сякаш някой от нашата страна на границата иска да направи недвусмислена демонстрация, че когато влизате в България, влизате не в християнска Европа, а във вертеп. Всъщност съм склонен да мисля, че когато е планирано, ако изобщо е планирано как трябва да изглеждат входовете на България, никой не е гледал от тази перспектива.

За разлика от нашите съседи, ние не гледаме в перспектива. Ние сме "тук и сега". Това, което се внушава на нашите сънародници - включително през медиите, е, че човек живее пълноценно, когато може да вземе бърз кредит и да изяде парите в ресторант или да ги проиграе в казино. В този смисъл е разбираемо защо съвременният облик на нашите градове се определя не от храмовете, както е в Европа и както е било преди и у нас, а от казината, ресторантите и банките.

- Толкова ли е безнадеждно?

- Не. Въпреки всичко нещата не са еднозначни. Като противовес на меркантилния дух на времето факт е, че през последните години у нас се строят и обновяват толкова църкви, колкото в Третото българско царство

Има движение за възвръщане към духовното, към традицията и за търсене на устойчивите, стабилни ценности. Най-устойчивата и стабилна ценност е, че от 1160 години насам сме православен християнски народ, а идентификационният белег на нашата държава е, че е православнохристиянска.

Слава Богу, че през последните 15 г. имаме държавници, които си дават сметка за това и подпомагат всячески Българската православна църква в нейната душеспасителна и историческа мисия, включително чрез щедрата подкрепа за строителството на нови църкви и за запазване на построените от предците ни храмове и манастири.

От друга страна, почти няма случай на строителство или на възстановяване на изгубен за църквата храм, при който да не сме срещали съпротива на различни нива. Колкото е по-значимо делото, толкова по-яростна е съпротивата. Мога само да спомена опитите за блокиране на строежа на новата църква "Св. Архангели" в Пловдив, които бяха преодолени само благодарение на твърдостта и волята на бившия кмет г-н Здравко Димитров.

Днес и опонентите ни виждат, че тази малка църква се превърна в емблема на града, и се надявам, че в бъдеще ще ни имат повече доверие. Или сагата по възвръщането на църквата "Св. Неделя" в Батак като действащ православен храм?

На два пъти общинските съветници - мнозинството мюсюлмани, гласуваха единодушно тази свещена сграда да бъде върната на Пловдивската митрополия, за да е отново църква. Докато чиновниците в някои министерства, уж православни, водиха война тя да остане музей.

Благодарим на Бога, че ни пращаше тези изпитания, за да се провери вярата ни. Един ден храмовете на Мамона ще изчезнат, но храмовете на живия Бог ще останат. Така е било, така и ще бъде.

- Много държите на децата и бяхте обещали да направите детски кътове към храмовете. Докъде е реализацията на тази ваша идея?

- Иисус Христос ни е дал едно много важно ръководно указание: "Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете." Това впрочем много добре се разбира от всевъзможни секти, които, както се вижда, са активни в работата си сред подрастващите и се стремят да привличат детските душички, включително в училищата, да ги объркват и отклоняват от пътя на доброто.

Всички наши свещеници се стараят, където е възможно, да изграждат детски кътове в дворовете на църквите и вътре в тях, за да приобщават децата към вярата в естествена за тях среда.

Миряните също се включват с радост в тези инициативи

Наскоро мирянин се ангажира да построи 10 детски площадки в 10 храма в епархията.

Ако и вие познавате хора, които имат тази възможност, поканете ги да помогнат с по една люлка или пързалка за двора на енорийската си църква. Не е скъпо, а е огромна радостта да виждаш деца, които тичат в църковния двор и влизат с родителите си вътре, за да запалят по една свещица за здравето на мама и татко. Оставете децата си да дойдат при Иисус Христос и те после ще са ви благодарни за цял живот.

- Църквата винаги е имала и просветителска мисия. Може ли държавата да я подпомогне с въвеждането на предмета "Добродетели и религия"?

- Светият синод от години апелира в училищата да се изучава задължително предметът "Религия - Православие". Правихме шествия, събирахме подписи с идеята да се преподава именно православно вероучение, както е било от Възраждането до идването на комунистическия режим.

Настоявахме, защото вярваме и знаем колко е полезно това за децата, за обществото и за държавата като цяло. Но! Питахте за съпротивата срещу изграждането на църкви. Виждате ли с каква ярост сега определени среди се нахвърлят срещу тази идея? Уверявам ви, че за тези, които искат българите да бъдат отклонени и отблъснати от православието и които искат българите да не са повече християнски народ, а да се обърнат към езическите култове, това ще е битка на живот и на смърт.

Виждам колебливостта на държавната учебна администрация, която все повече започва да се плаши и огъва под натиска. Акцентът вече се поставя върху така наречения предмет "Добродетели", а за предмет "Православие" почти не се говори. Нека ви обясня какъв е проблемът.

- Обяснете, моля.

- Православното изповедание на християнската вяра представлява завършена в себе си, интегрална система, която включва познаването на принципните положения на нашата вяра и нейната ценностна основа, нормите, от които се ръководи православният човек в своя личен, семеен и обществен живот, както и значението на участието в богослужебния живот на Църквата.

Нашите предци, изградили съвременна България, са били образовани и възпитани по този начин. Ако българската нация е проявявала в историята си воля и дух, това е, защото тя е била проникната от една воля и от един дух, които са били православната воля и Духът Свети.

Ще потърпим, докато видим как ще изглежда учебната програма по предмета "Добродетели", но отсега имам предчувствието, че той ще представлява сбиротък на елементи от различни вероизповедания: християнство по принцип, малко ислям, малко будизъм, някой друг езически култ, а може би йога и защо не индиански танци.

Ако този предмет ще се преподава така, то отсега мога да кажа, че по-лошо не може да бъде. Защото на всяко дете ще му бъде предложено да си избира между безброй алтернативи, които ще се представят като равностойни, тоест ще му бъде дадена възможност да си направи собствена религиозна система, както си прави плейлист в ютюб.

Малко любов от едната система, задгробен живот от другата, обредност от третата, изобщо, както му харесва и както му е най-удобно. Този предмет, ако бъде организиран и преподаван по такъв начин, ще бъде окончателната стъпка към допълнителното разединяване на българското общество и превръщането му в атомизирани индивиди, които нямат нищо общо помежду си, без свързващ елемент.

Предметът "Добродетели" може да бъде полезен, но чрез него може да бъде нанесен и тежък удар върху православната вяра, какъвто и комунистите не успяха да нанесат. Правихме шествия за предмета, дано не се наложи да правим такива да го отменят. Бог да ни е на помощ!

- Направихте Библейска ботаническа градина в двора на храм "Света Неделя" в Пловдив. Има ли интерес към нея?

- Библейската градина е първият от елементите на цялостната ни визия за социализиране на църквите в Стария Пловдив и за изграждането на единна система за религиозно и, ако щете, патриотично възпитание. В процес на подготовка сме за организиране на музей на църковната утвар в храма "Свети Димитър", в който чрез изложените предмети и с помощта на мултимедийни технологии посетителите ще се запознават в дълбочина с богослужебната практика на православната църква.

Към катедралния храм "Св. Богородица" искаме да изградим информационен център, който да разказва за църковните борби, предшествали възстановяването на самостойната българска църква, а после и на българската държава, които, както знаете, са започнали точно в този храм.

Смятаме, че иконната галерия в двора на църквата "Св. св. Константин и Елена" може значително да бъде разширена и обогатена, включително с оборудване на ателие и учебен център за реставрация на икони. Ще се радваме, ако общината и държавата ни позволят да им споделим идеята си как този комплекс да се превърне в истинско бижу. Все пак повечето от излаганите артефакти са наши, а можем да предоставим и още.

Към църквата "Св. Петка" приляга да бъде създадена новата митрополитска библиотека. Все още обмисляме къде да се организира зала в памет на пловдивските ктитори – Чалъкови, Чомакови, Моравенови, за да се знае и помни кои са били хората, изградили града, с който толкова се гордеем и на които епархийската ни църква в частност дължи толкова много.

Когато с Божията помощ всички отделни елементи бъдат изградени, Старият град на Пловдив ще придобие облик и сила на внушение, с каквито много малко градове в света ще могат да се похвалят. Засега прави впечатление, че особено чуждите туристи са заинтригувани от Библейската градина.

Когато реализираме целия проект, няма да искат да си тръгват от Стария град.

- Шести септември е Денят на Съединението. Какви са вашите наблюдения - разединени ли са не само политиците, а и хората?

- Прекалено много говорим за разединение. Мисля, че трябва да гледаме това, което ни обединява, а то не е малко. Слава Богу, в Пловдив имаме прекрасни отношения с местната власт и с всички държавни органи. Храмовете се пълнят с все повече млади хора.

Към всяка църква в градове и села се намират добродетели, които се организират и ни помагат, а помагат и на общностите си. Както виждате, имаме добри планове, които се надяваме с Божията помощ да осъществим.

Вярвам, сигурен съм, че Бог няма да изостави нашия благочестив народ и както и досега, ще разпростира щадящата си десница върху Богоспасяемия град Пловдив и ще ни дарува с мир и благоденствие.

Честит празник!
интервю на Радко Паунов, вестник "24 часа"
15
Август
2025

Успение Богородично - храмов празник на катедралата на Пазарджик

„От краищата на света избраните апостоли се събраха по Божия заповед да те погребат и като те видяха да се издигаш от земята във висините, с радостния Гавриилов глас ти извикаха: радвай се ти, която носиш Бога на всичко, радвай се, единствена, която чрез своето раждане съедини земните с небесните“ (из Богослужението на Успение Богородично)

Един от най-чаканите през годината празници за всички християни е денят на Успението на Пресвета Богородица. Тогава храмовете се изпълват с вярващи, оставили земните си грижи и избрали добрата, неотимаема част, дошли да отдадат своята почит и признателност към небесната Закрилница на верните Христови последователи. На този ден своя храмов празник отбелязва и катедралата на Пазарджик, посветена на това дивно събитие в човешката история.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай по този повод празничната света Литургия беше отслужена от архиерейския наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев. С него в радостта на празника съслужиха свещ. Тенчо Веселинов - клирик на Българската източноправославна епархия в Западна и Средна Европа, служащ в храм „Св. вмчк Димитър Солунски” в град Грац, Австрия и енорийският свещенослужител в храма отец Николай Ненов.

Още преди храмът да отвори врати, пред него започна да се събира богомолен народ. Всички бързаха да засвидетелстват своята благодарност към неизмеримите благодеяния, които Божията Майка е измолила за тях и семействата им, прекланяйки глави и сърца пред нейния свят образ. Водени тук от твърдата си вяра в небесната помощ на Божията Майка, усетили неведнъж нейната Майчина подкрепа, вярващите шептяха думи на възхвала и благодарност за майчината й грижа и любов. Сред тях бяха и областният управител г-жа Валентина Кайтазова и нейният заместник г-н Стефан Димитров.

В края на утренята духовниците отслужиха последованието на Петохлебието, благославяйки принесените хлябове, пшеница, вино и елей и измолвайки от Бога тяхното преумножаване в домовете на верните християни.

Литургичните песнопения бяха изпълнени на два клира, като във възхвалата антифонно взеха участие протопсалтите Марин Йорданов и Богдан Дийнър. Цялото църковно изпълнение изповяда спасителния Символ на нашата вяра и с цялото си сърце изрече думите на Господнята молитва „Отче наш…“.

Голямо множество от присъстващите със страх Божи, вяра и любов, с трепет и вълнение пристъпиха към  светите Тяло и Кръв Господни, след като се бяха подготвили с усърден пост в покаяние и молитва.

В края на службата отец Боян се обърна към изпълнената църква със слово за добродетелите на света Богородица, удивили небесата и земята – нейната безпределна любов и доверие към Бога и ближния, нейното послушание и смирение, превърнали я в Царица небесна.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и от негово и свое име честити празника. Той честити и имения ден на носещите името на Божията Майка и им благопожела да се изпълнят с добродетелите, от които беше изтъкана нейната душа.

Отец Боян поздрави за храмовия празник църковните настоятели и енориашите на катедралата, които ден след ден неуморно предстоят пред лицето на света Богородица и я радват с молитвите и трудовете си в следване на нейните стъпки и в помощ на храма.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

Като към непресъхващ извор на жива вода, която тече в живот вечен, през целия ден пред чудотворната икона на Пресвета Богородица в катедралния храм на Пазарджик се извиваше опашка от вярващи, дошли да се поклонят и благодарят на Ходатайката пред Бога за целия християнски свят и всеблага Подателка на всяко добро.

<<  32 33 34 35 36 [37] 38 39 40 41  >>