На 24 октомври (петък) от 20:00 часа Пловдивската православна телевизия ще излъчи първия български православен филм "Не затваряй очи". Лентата излезе на голям екран през януари т. г. и вече спечели няколко награди от престижни кинофестивали.

Филмът е осъществен с благословението на Светия Синод на Българската православна църква и проследява историите на двама свещеници, Петър и Павел, които живеят в различни епохи – монахът Петър през 80-те години и отец Павел в настоящето.

Петър преживява трагедия, когато губи сестра си в инцидент и е изгонен от дома си.

В същото време Павел се бори със страданието на своята сестра, която е болна от рак. Петър е обвинен в убийство, което не е извършил, и намира утеха в Бачковския манастир. Отец Павел се изправя пред най-големия си страх – възможна загуба на вярата си. Житейските им пътища се преплитат чрез Божия промисъл, а съдбите им си взаимодействат, за да намерят пътя към доброто.

Режисьор на филма е Николай Егерман, актьорският състав включва: Александър Кънев, Павел Попандов, Кръстю Лафазанов, Ирена Милянкова, Николай Урумов, Мария Каварджикова, Христо Гърбов, Яни Малинов, Антон Трендафилов, Влади Карамфилов (Въргала), Ирен Кривошиева, Мартин Ралчевски, Михаела Павлова, Даниел Хаджиев, Ния Деянова, Ейдън Цветков, Ева-Мария Станчева, Добрин Досев, Иван Петрушинов, Марин Янев, Красимир Йорданов, Георги Къркеланов, Юлия Николова, Румен Попов, Георги Граховски, Петьо Тосков, Анелия Луцинова, Андрей Божинов, Ая Иванова, Румен Гаваназов, Йордан Петков, Елеонора Топалова, Георги Граховски, Павлин Петрунов, Николай Кирилов, Невена Димитрова, Лидия Стефанова и др.

Очаквайте премиерата на "Не затваряй очи" на 24 октомври (петък) от 20 часа по Пловдивската православна телевизия!

На 20 октомври се изпълниха 190 години от построяването на параклис „Св. Неделя“ в град Пазарджик, намиращ се в непосредствена близост до катедралата „Успение Богородично“. Той е оставен на пазарджиклии като безценно богатство в наследство от техните прадеди. Когато през 1834 година е опожарен българският квартал Вароша, боголюбивите жители на града построяват параклиса, за да не останат без богослужение през времето, докато се построява катедралата. Параклисът е осветен на 20 октомври 1835 година, за което свидетелства каменен надпис, сложен на източната стена на храма.

По повод светлата годишнина в храма беше отслужена съборна Божествена света Литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев. В съслужение с него беше свещ. Димитър Попов от храмовото духовенство.

Застанали в братско съслужение пред св. Престол, свещениците издигнаха единомислено умовете и сърцата си към небесата, благодарейки на Бога за Неговата любов и грижа към човеците. Присъстващите единомислено отпяваха литургийните песнопения и молитвословия.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите. Той прочете откъс от пътепис, описващ богослужение в параклиса през далечната 1839 година и свидетелстващ за любовта на пазарджиклии към Бога и Неговата Църква. Наместникът пожела да имаме тяхната вяра и усърдие, за да бъдем достойни наследници на своите предци. Пътеписът е от инок Партений, който пътува от Молдова на поклонение на Света Гора и минава през Пазарджик, където и пренощува. Публикуван е в Църковен вестник през 1901 година, бр. 45, с. 6.

Книжнина. Занемарени бисери от някогашните чисти български нрави и добродетели, описани от инок Партений

Въ събота, привечерь, стигнахме въ Татаръ-Пазарджикъ (Базаръ-чукъ татарски) и попитахме де е християнската църква. Българите ни казаха, че вътре въ града нема църква — църквата е вънъ отъ града, на полето. Помолихме да ни отведатъ до църквата. И те ни прекараха презъ целия градъ и ни отведоха при църквата въ гостилницата, и тамъ ни приеха и ни нагостиха.Сутриньта отидохме въ църква, слушахме утрената и литургията. Целата утрена се чете и пе по гръцки. На литургията не пеха нищо друго, освенъ херувикото и Достойно есть, а на осталото, по древния обичай, всеки за себе отговаряше на думите на свещеника или дякона. Християните са все българи, никакъ не разбиратъ по гръцки. Следъ литургията църковниятъ епитропъ ни даде по блюдо, да си съберемъ милостиня за пъть; всеки ни дари по силите си, и събрахме доста милостиня. Господъ да ги награди! Градътъ е твърде големъ; има тридесеть турски джамии. По-големата половина на града са християни; има една църква и тя извънъ града изхвърлена, и нема никой, кой да се застъпи за нея, надзирава я само нейниятъ небесенъ Женихъ: Той я пази и защищава отъ безбожните турци. Възлюблените й чеда напускатъ града и домовете си, и целата мълва и суета градска, и тичатъ всички при своята възлюблена майка въ пустинята, като въ тихо и небурно пристанище да отправятъ своите молитви къмъ своя небесенъ Отецъ. И толкова много християни се струпаха, повече отъ хиляда, а църквата толкова малка, че едва може да събере сто души. Въ нея почти е само алтаря и клироса; християните стоятъ речи всички подъ открито небе, вътре въ оградата. Макаръ християните и да са заправили нова каменна църква, толкова голема, че ще бъде съ седемь престола, и съ високи прозорци, и всички й се любуватъ и радватъ, ала турците не позволяватъ да се довърши. Ето, какво върши злата турска ръка! При тази църква живеятъ двадесеть и петь свещеника и петнадесеть дякони и епископъ, ала тогава епископъть се не случи — отишълъ билъ въ Пловдивъ. Подиръ литургията ни нагостиха съ храна и питие. Като станахме отъ трапезата, отидохме въ чаршията и си купихме по два чифта обуща, защото узнахме, че ни чака тежъкъ пъть и високи планини. Въ града християните ни пожелаха добъръ пъть. Господъ да ги награди! Велики гостолюбци са българите!

В деня на българската святост – 19 октомври, когато се отдава почит на най-великия измежду българския род светец – преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай беше отслужена съборна възкресно-празнична света Литургия. В братско съслужение в нея участваха архиерейският наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев, свещ. Спас Дичев - председател на храм „Св. св. Константин и Елена” в града и свещ. Димитър Попов от храмовото духовенство.

Много вярващи чеда на родната ни свята Българска православна църква дойдоха да почетат небесния закрилник на нашия народ и му отдадат своята синовна благодарност и почит. Те минаваха пред новоподарената икона на Божия угодник в храма, където прекланяха главите и сърцата си пред Рилския Чудотворец, засвидетелствайки своята любов и признателност. Всички от сърце изпяха на полагащите се места тропара на преподобния, изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва.

По време на Причастния беше прочетена проповед за удивилото ангелските сили богоугодно житие на светеца, изпълнено с дивни подвизи.

В края на службата отец Боян честити празника на присъстващите. Той обърна внимание на ревността и любовта на свети Иван към Бога и Неговата Църква, пожелавайки тази любов да изпълва и нашите сърца.

Празникът завърши с многолетствие.

Наместникът запозна присъстващите накратко с историята и дейността на Православното християнско братство към храма, кръстено на Пустиножителя, от основаването на което се изпълниха 100 години. Отец Боян прочете част от Устава на Братството. Той благопожела да бъдем достойни наследници на старите пазарджиклии като изпълняваме целите на Братството и показа снимка от честванията на неговата 10 годишнина през 1935 година, на която са увековечени тогавашният председател на храма прот. Стефан Кисьов, който е и основател на Братството и негов пръв председател, както и настоятелството и контролната комисия към него.

Отец Боян прочете и писмо от отец Стефан до тогавашния Пловдивски митрополит Кирил от 1942 година, в което се описват трудностите около намирането на материали и майстори за изработване на „хубаво и трайно“ знаме поради „изключителните времена“. Наместникът обърна внимание на несекналата грижа за храма и за ближния, която са проявявали братствените членове през годините, въпреки трудните времена на войни и национални катастрофи. В крайна сметка на следващата 1943 година, през време на продължаващата Втора световна война, братството се снабдява с извезано знаме, което беше изложено в храма.

 Православното християнско братство „Св. Иван Рилски“ при църквата „Св. Богородица“ – Пазарджик е основано на 10 май 1925 година със срок на действие от 100 години. Неговият Устав е одобрен от Светия Синод на БПЦ с прот. №100 §3 от 23.11.1936 г. Съгласно него то е член на Пазарджишкия околийски съюз и чрез него на Пловдивския Епархийски и на Общия съюзи на православните братства, които тогава има почти във всеки храм. Братството няма политически цели и не се занимава с политически въпроси.

Основните цели, поставени пред Братството са:

1. По-тясно да обедини всички енориаши – православни християни около енорийския храм;
2. Да приучи християните да четата и усвояват Словото Божие и духа на св. Православна Църква и го прилагат в живота си;
3. Да създава у християните потребност и навик към сърдечна молитва и към молитвено участие в богослужението, като ги приучи на общо църковно пение;
4. Да развие у християните любов към ближните, като ги привлича да участват във всестранна църковна благотворителност и просвета.

„Избран от Бога и пречуден по живот, преподобни Иване! Ти от малък си обикнал Христа и към Него по тесния път си шествал. Така че, заради твоите велики подвизи и сълзи, Господ те обогати с дарованията на Светия Дух. И понеже имаш голямо дръзновение пред Света Троица, ние те облажаваме и ти се молим: освободи ни от всички беди, та да ти зовем: радвай се, преподобни Иване, Рилски Чудотворче, славо и радосте наша!“ (из Акатист към преподобния и богоносен наш отец Йоан Рилски Чудотворец, кондак 1)

В навечерието на празника на най-великия български светец – преп. Йоан Рилски Чудотворец, боголюбивите християни от град Пазарджик се събраха за обща възхвала на дивния по живот Божи угодник в катедралата на града. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храма беше отслужена вечерня с Акатист към Рилския отшелник.

Празничното богослужение беше възглавено от архиерейския наместник на Пазарджик ик. Боян Кочев. В съслужение с него бяха свещ. Спас Дичев - председател на храм „Св. св. Константин и Елена” в града, свещ. Димитър Пеев - председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница и енорийският свещенослужител в катедралата свещ. Димитър Попов.

По време на вечернята както всяка година беше отслужен и Акатист към св. Йоан Рилски. Особена радост изпълни сърцата на вярващите, обичащи небесния закрилник на Родината ни, когато преди началото на акатистното последование отец Боян освети подарената на храма от благочестиви християни икона на Рилския пустинножител. Тя беше поръчана и изографисана специално за празника през тази година, когато се навършват и 100 години от основаването към катедралата на Православно християнско братство, носещо името на св. Иван Рилски. На вечерното богослужение беше изнесено и братственото знаме, от едната страна с извезан образ на светеца и името на братството, а от другата с извезан кръст и надпис „Бог е любов“.

След освещаването на иконата всички с едно сърце и една душа трикратно изпяха тропара на светеца: „Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души!”. При отпяването припевите на кондаците и икосите от Акатиста също се включиха всички присъстващи, възпявайки Бога и прославения от Него свети Ивана. Накрая на последованието отец Боян прочете полагащата се молитва и всички с благодарност преклониха коленете и сърцата си пред неувяхващото със своята духовна красота Рилско цвете.

След отпуста на вечерното богослужение духовниците отслужиха заупокойна молитва, където споменаха пазените в храма имена на братствените членове, служили на Бога и ближния през своя живот.

В края на вечернята отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите. Той произнесе слово за чудния по живот Йоан, чийто свят живот е пример и вдъхновение за православните християни от цял свят. Той изказа своята радост от това, че и днес има любещи Христа души, като дарителите на иконата, които са енориаши на храма, но не искат да се знаят имената им, защото не за своя, а за Божия слава те правят това дарение. Отец Боян изрази своята увереност, че почитта към свети Иван няма да угасне у пазарджиклии, тъй като такива хора не само с думи, а и с делата си обичат светеца, следвайки неговата любов към Бога и към Неговата Църква, в което възпитават и своите деца.

Накрая наместникът честити настъпилия празник. Вярващите минаха да се поклонят пред образа на свети Иван, а архиерейският наместник ги помаза с елей от новозасиялото в храма кандило. Той им благопожела кандилото на вярата и любовта към Бога и св. Иван никога да не угасват в техните сърца. Накрая, по традиция, в храма беше раздадена малка почерпка.