През 1810 г. в гр. Силистра, в семейството на православните християни Александър и Мария се ражда момиченце, което те кръщават Матрона. Родителите възпитават своята дъщеря в духа на православната вяра и благочестие. Едва няколко годишна, малката Матрона и родителите й са принудени да напуснат пределите на България поради издевателствата на османските управници, които стават нетърпими поради непрестанните руско-турски войни. Семейството на преп. Димитра се преселило в Бесарабия. Тук Матрона среща своята голяма любов – офицера от руската армия Иван Егоров. Двамата се венчават в една от църквите в гр. Кишинев (днес столица на република Молдова). В лицето на Иван Егоров, Матрона Александрова Егорова намира верен спътник, надеждна опора и грижовен съпруг. Като истинска съпруга на военен офицер и в изпълнение на евангелските повели Матрона Егорова неотклонно следва своя съпруг и дели с него несгодите на войната. По време на Кримската война (1853-1856 г.) Матрона взима участие заедно със своя съпруг в отбраната на Севастопол (1854-1856 г.). В качеството си на милосърдна сестра към общината „Въздвижение на честния Кръст”, тя помага и се грижи за ранените на бойното поле, като често излага на опасност своя живот. По време на един от редовните артилерийски обстрели на Севастопол осколки от снаряд я раняват в рамото и главата. Въпреки раните майка Матрона отказва да напусне бойното поле, сама се превързва и продължава да оказва помощ на ранените и нуждаещите се.

Тук Матрона се запознава и става близка със св. Инокентий (Борисов) Архиепископ Херсонски и Таврически, наричан от съвременниците си „новия руски Златоуст”. Св. Инокентий бил изключителен йерарх и проповедник, който независимо от опасностите бил винаги на бойното поле и със своята проповед и наставления въодушевявал защитниците на Севастопол. Сам той непрекъснато извършвал богослужения в създадените за целта походни храмове. На тези, които се чудели от негова храброст и безстрашие отговарял: „Ние сме монаси, нямаме какво да губим”. За него се носели легенди, а хората с възхита отбелязвали: „Ако командването на армията беше поверено на св. Инокентий, Русия никога нямаше да загуби Кримската война”. Матрона заедно с владика Инокентий взима активно участие в подготовката и паметното честване на Христовото Възкресение на 16 април 1854 г. в обсадения Севастопол. Когато на Велики четвъртък участниците в защитата на града се събрали в малкото оцелели църкви, по времето на четенето на 12-те Евангелия започнал артилерийски обстрел, който продължил няколко часа. Същото се повторило и на Разпети петък. На самия празник на Светлото Христово Възкресение канонадата била прекратена, но още на следващия ден започнала нова непрекъсната артилерийска стрелба, която продължила почти цялата Светла седмица. Тази бомбардировка над Севастопол християните нарекли „празнична”. По време на една от тези кървави битки за града, загинал съпругът на св. Димитра, достигналия до чин капитан Иван Егоров. На 27 август 1856 г. Севастопол бил превзет, с което се сложил край на Кримската война. За своето участие в защитата на града преп. Димитра получила няколко награди. Двадесет години по-късно тя ще получи и медал от руското правителство, затова, че отново се грижи за болните и ранените, този път в руско-турската (1877-1878 г.) освободителна за България война. По времето на тази война св. Димитра организира лазарет в собствения си дом в Киев.

Кримският период изиграва огромна роля в живота на преподобната, като оставя незаличими следи в него. Страданията, болката и смъртта били неразривна част от този период и докато мнозина не могли да понесат тежестта му, майка Димитра напротив, излязла още по-силна от него.

През септември 1856 г. Матрона Егорова напуска лежащия в руини Севастопол и се премества в Киев. Тук идват и много от нейните добри познати и приятели, с които заедно се е трудила по барикадите на Севастопол. Между тях са и големите руски учени и лекари-хирурзи Н. И. Пирогов и Х. Я. Гюбенет. Преп. Димитра се настанява в собствен дом в квартал Печорск, на улица Рибарска. Скоро след това Матрона става енориарша в храма „Св. княгиня Олга”, разположен на ул. Кловска 12 (днес ул. Гусовска). Този храм е бил разрушен през 1930 г. Едно от любимите за посещения места на светицата била Киево-Печорската лавра с прилежащите към нея пещери с десетките нетленни тела на божиите угодници от обителта. В Киев преп. Димитра води съвсем скромен живот без излишества и удоволствия. Благодарение на своя необикновен и общителен характер, преп. Димитра скоро създава в Киев нови познанства и приятелства. Тук се запознава с Киевския митрополит Исидор (Николски) 1858-1860, който става неин духовен отец и наставник. Митрополит Исидор е човекът, който насочва Матрона към подвижническия път, по който може да се направи много за благото на Църквата. Владика Исидор й предлага да вземе върху себе си отговорностите по устройството на женска религиозна община за вдовиците и сираците на загиналите във войните, както и за бедни бездомни жени. Св. Димитра вижда в думите на владика Исидор голямо знамение на милостта Божия и с огромно усърдие се заема с това дело. След героичната смърт на своя съпруг, тя иска в негова памет да направи нещо полезно и богоугодно. Като благословение и залог за бъдещия разцвет на обителта, митрополит Исидор подарява на преп. Димитра специално поръчано и изработено за случая копие на древната Боголюбска икона на Божията майка. Той пожелал иконата да бъде свещен покров и прибежище за живеещите и служащи в обителта. Този дар на владика Исидор бил началото на едно благодеяние, което не се прекратило до самата му блажена кончина. За майка Димитра пък, това било началото на път, който след много години я отвел до осъзнато приемане на монашеството. През 1860 г. митрополит Исидор трябвало да напусне Киев и своята катедра там, тъй като бил назначен за митрополит Новгородски, Петербургски и Финландски.

Преп. Димитра също трябвало често да пътува до Петербург, тъй като подготовката на всички документи за строителството и благоустройството на общината трябвало да се съгласуват с владиката и съответно с властите там. По време на своите чести пребивавания в Петербург, св. Димитра винаги отсяда на един и същи адрес – Невски проспект, дом 171. Там, на втория етаж в дома, тя наемала малка квартира, в която живее по време на престоя си в града. Квартирата се намира в непосредствена близост до Лаврата на св. Александър Невски, където св. Димитра прекарва голяма част от времето си, посещава службите, наблюдава живота в обителта, разговаря с вярващите. Тук неин духовник става йеромонах Инокентий, брат от Лаврата, с когото св. Димитра често общува. Тя също така често общува и с иконома на владиката Исидор – архимандрит Исайя, който донякъде замества общението с митрополита, понеже последният често е много зает и няма време за никакви срещи. По време на престоите на св. Димитра в Петербург, владика Исидор я запознава с Олга Фьодоровна Тимофеева, нейната в последствие най-близка приятелка, която била посветена във всички дела на преподобната. Олга Фьодоровона също е вдовица на офицер от армията, нейният съпруг бил полковник. Тя е дъщеря на владика Христофор (Емауски), който известно време е бил викарий на владика Исидор в Санкт Петербург, а впоследствие назначен за епископ Вятски и Слободски. Олга Тимофеева взима дейно участие в организирането и учредяването на общината на преп. Димитра.

Първите стъпки по организирането на Киевската община са направени още по времето на владика Исидор. С негово благословение, през месец януари 1860 г. преп. Димитра купува един двуетажен дървен дом на ул. Рибарска 37. Този дом се явява първият от многото други, които преп. Димитра ще купи, и в които ще бъдат настанени вдовиците и бездомните. В продължение на няколко години св. Димитра води преговори със собствениците на съседните домове за възможностите и условията за тяхната продажба. Мнозина благочестиви хора се отнесли с разбиране към желанието и идеите й. През септември 1869 г. тя могла да добави към своя дом една овощна градина и един парцел на ул. Рибарска. В периода август 1871 г. до март 1872 г. тя купува още един участък земя и част от един чифлик. През ноември 1872 г. успява да купи голям участък земя заедно с градина и дом на ул. Московска 40-б.

Идеята за организирането на общината постепенно добива съвсем конкретни измерения. Съставена била необходимата документация, изработен бил устав за управление на общината, специалисти подготвили проект за устройството и оформлението на църквата, като било взето желанието и предложенията на св. Димитра. Св. Димитра става собственичка на няколко сгради и участъци земя, които съставлявали почти цял квартал от ул. Рибарска, до ул. Резницка. През януари 1876 г. тя купува дом, разположен на ъгъла на улиците Рибарска и Московска, който се превръща в централен за общината. В този просторен дом, с големи кръгли зали на първия етаж е устроена църквата на общината. Цялата поземлена собственост на преп. Димитра била разделена на два големи участъка. Единият участък бил предназначен за самата община, където трябвало да се разположат вдовиците, възрастните и бездомните, другият бил предвиден за стопанските сгради и овощната градина. В този втори участък св. Димитра предвидила и квартири, които да се отдават под наем и да носят доходи за общината.

По време на Руско-турската война 1877-1878 г. св. Димитра предоставя един от домовете си за лазарет за ранени войници. По свидетелството на архим. Смарагд от Киево-печорската лавра, тя не само предоставила дома си, но взела върху себе си и цялата грижа по снабдяването и обезпечаването с всичко необходимо на ранените. Събитията от войната и грижата за пострадалите не могли да отвлекат преп. Димитра от въплъщението на главната цел на живота й. Още до началото на войната тя съставила своето завещание, с което завинаги устроила собствеността на общината. По препоръка на митрополит Исидор, св. Димитра се обърнала към известния петербургски нотариус М. И. Успенски. В Петербург, на 14 май 1876г. нотариално било съставено духовното завещание на Матрона Егоровна. Този документ се явява нагледна характеристика на всички нейни християнски добродетели и любов. В завещанието ясно са формулирани причините и целите за създаването на Киевската Введенска община (Введенска- съкратено от Въведение Богородично), дадени са ясно необходимите указания по разпореждането с имуществото и личните вещи на светицата, както и указания в случай на нейната смърт. В завещанието е посочена и точната сума, която тя оставя на общината. Този капитал тя оставя на съхранение в касата на Киево-печорската лавра, която по това време се намира под управлението на архимандрит Арсений (Москвин). Капиталът съставлявал ценни книжа, като например облигации на Санкт Петербургското и Московското кредитни общества, също така акции от Националната (Държавната) банка, ипотечни облигации на Тулската и Киевската земеделски банки и др. Целият капитал се състоял от 66 ценни книжа, на обща сума 21000 рубли. Това била огромна за времето си сума, която става надеждна финансова гаранция за стабилността на общината. Впоследствие св. Димитра нееднократно добавяла нови ценни книжа и парични средства, за увеличаване капитала на общината. На 28 април 1876 г. починал киевският митрополит Арсений и на негово място бил назначен архиепископът на Твер и Кашина Филотей (Успенски), който в същата година бил възведен в сан митрополит. Само година след встъпването на владика Филотей в длъжност, св. Димитра била готова с всички необходими документи за основаването на общината и подала официална молба за нейното учредяване под името Введенска (Въведение). Общината трябвало да се намира под надзора и егидата на митрополита на Киев, който назначавал по свое благоусмотрение хора, който да надзирават и отговарят за порядките в общината, за решаването на икономическите, битовите и др. въпроси, които ще възникват във времето. В молбата се посочвало, че в общината ще живеят бедни, бездомни, възрастни вдовици, изповядващи православието, и др. социално незащитени хора, като техният брой няма да превишава тридесет и трима, в съответствие с възможностите за тяхната издръжка. В полза на учредяваната община преп. Димитра завещава принадлежащите й няколко дома със селскостопанските постройки към тях: тоест това са един дом с четири крила на ул. Московска, един дом с две крила на ул. Рибарска и огромен земеделски участък с овощна градина. Обитаващите дома и сестрите се указвало да бъдат настанени в специален солиден каменен дом на няколко етажа, а останалите няколко домове трябвало да бъдат отдавани под наем на частни лица, като приходите от тях да остават в полза на общината. Въобще св. Димитра завещала на общината цялото си имущество – движимо и недвижимо, с изключение на няколко малки вещи, които били вписани в особен регистър за нея самата. Паричният капитал на общината съставлявал 21000 рубли, като този капитал трябвало да остане неприкосновен завинаги и да се попълва от част от доходите получавани от недвижимото имущество. Доходите получавани от арендуване на земя, част от сумите събирани от наеми и лихви по ценните книжа, трябвало да осигурят нормално и достойно съществуване на обителта. В документа бил поставен особен акцент на факта, че цялото това имущество преп. Димитра е закупувала в различно време и не е получено в наследство и доколкото тя няма преки наследници, нито близки родственици, то никой няма право да предявява наследнически претенции към имуществото на общината. Към своята молба св. Димитра приложила също план – скици на цялото недвижимо имущество и земеделски участъци, както и Устав на общината.

В устава били формулирани целите за създаването на общината, които били общите положения за сформирането на всички женски общини в Русия. Евентуалното увеличаване броя на заложените 33-ма обгрижвани обитатели на общината зависело от наличните средства за тяхната издръжка. В последствие, в началото на 20 в. броя на обгрижваните и обгрижващите в общината нараснал на 118 души. В устава се определяли правата и задълженията, както и взаимоотношенията между сестрите, общата трапеза, която била задължителна за всички, с изключение на болните. За болните се предвиждали медицински грижи, оказвани от способните за това населници в общината. Забранявало се на сестрите да събират помощи и подаяния по улиците и църквите. Средствата от продажбата на ръкоделия трябвало да постъпват в общата каса на общината или да се раздават на бедните. Волните пожертвования се зачислявали към общата каса. Починалите обитатели се погребвали за сметка на общината и цялото им имущество преминавало във владение на общината. Самото управление на общината се осъществявало от отговорник – началник на общината и касиер, които се назначавали от правоправещия митрополит.

След като получил молбата на св. Димитра, митрополит Филотей се разпоредил Киевският духовен съд да направи справка с различните държавни учреждения за евентуални забрани, дългове, спорове или други тежести върху имуществото на преподобната. Била внимателно проучена цялата документация и финансовото положение, за да се убедят всички във възможностите общината да се издържа сама без помощ от Св. Синод на Руската църква.

Тъй като дома на преп. Димитра се намирал вътре в Киевската крепост, съгласно градоустройствените изисквания била необходима експертиза от Крепостното инженерно управление. Такава била направена и на 27 септември 1877 г. бил известен Киевският духовен съд за разрешаване на строителството – устройството на домова църква в каменното двуетажно здание на общината. Храмът, посветен на „Въведението на Пресвета Богородица” бил окончателно завършен и осветен малко след блаженната кончина на преп. Димитра. Неговото освещаване станало на 14 ноември 1878 г.

Одобрение за създаването на общината направил също генерал-губернаторът на Киевско-Подолския и Волински район княз А. М. Дондуков–Корсаков, който за целта изпратил нарочно писмо през октомври 1877 г. до митрополит Филотей, с което го уведомявал, че от негова страна няма да има пречки за учреждаването на Введенската община.

След като събрал всички необходими документи и положителните отговори на въпросите към Духовния съд, владика Филотей изпратил през декември 1877 г. своята одобрителна препоръка относно молбата на преп. Димитра за разглеждането и от Св. Синод.

Самата св. Димитра по препоръка на владика Исидор заминала за Петербург. Трябвало с личното си присъствие в столицата на Руската империя да ускори процеса за разглеждане на молбата й. След няколко месеца радостната новина за разрешаване учреждаването на общината била факт. С указ на император Александър ІІ под номер 58251 от 4/17 март 1878 г. била учредена в Киев Женската религиозна Введенска община, главното дело на българката преп. Димитра. Съобщението за този указ е публикуван в Киевските епархиални ведомости, както и в много други църковни и светски периодични издания. С учредяването на общината за жените в Киев и околностите се открила още една възможност за истинска християнска благотворителност – обгрижване на болните, възпитание на сираците, утешение на страдащите и духовна помощ на нуждаещите се от молитвена подкрепа. Трябва да отбележим, че по онова време в Русия било изключително затруднено откриването на нови манастири, а още повече на женски обители. Такава била реформаторската линия, зададена още от император Петър Велики, който не толирирал монашеството. С течение на времето се развила сложна бюрократична процедура, която правела почти невъзможно основаването на нови обители. Затова било далеч по-лесно да се основе женска религиозна община, която да извършва социална и благотворителна дейност, отколкото настояща обител. Обитателките на тези общини обаче живеели по монашески и с течение на времето при достигане на позволената от закона възраст (50 г.) много от тях приемали монашество.

За съжаление, св. Димитра не успяла да види успешния завършек на своите трудове и да стане свидетел на откриването на Введенската община. По време на престоя си в Петербург, в очакване на указа на император Александър, майка Димитра заболяла тежко. Раната в главата й, получена по време на Севастополското сражение, била източник на непрекъсната и мъчителна болка, физическите й сили отслабвали с всеки изминал ден. Въпреки това, св. Димитра понасяла всичко с удивително търпение и без никакъв ропот или оплакване. Нейната най-близка приятелка Олга Фьодоровна, която била непрекъснато с нея в този тежък момент, свидетелства, че св. Димитра не се оплакала нито веднъж от мъчителната болест. Няколко дни преди блаженната си кончина св. Димитра престанала да се храни, а след това изведнъж, след като била уведомена за указа на императора, се почувствала по-добре и започнала отново да се храни. Като чувствала своя близък край, преподобната се погрижила да се изповяда и причасти с Тялото и Кръвта Христови. Физическите сили постепенно напълно я напускали, но духът й останал до последно бодър. Пред самата си кончина тя пожелала да бъде погребана във Введенската община.

На 9/22 март 1878 г., само няколко дни след указа на император Александър ІІ и на радостната вест за освобождението на нейното отечество България от турско робство, на 68-годишна възраст св. Димитра блажено починала. В медицинската справка за причината за смъртта и е написано – апоплектичен удар – остро нарушение на кръвообращението на мозъка. Под медицинската справка се намират подписите на тези, които в последните дни са били със светицата: архимандрит Симеон – наместник на Лаврата, йеромонах Инокентий, архимандрит Филип, архимандрит Митрофан, игумен Мардарий, иконома на архиерейския дом – архимандрит Исайя. Тези същите духовни лица извършили и опелото на св. Димитра. Опелото и погребението се състояли на 13/26 март 1878 г. в лаврата Св. Александър Невски в Санкт Петербург. Тялото на преподобната било погребано до стените на църквата св. Теодор, в пределите на лаврата. Тук, в Санкт Петербург, тайно от хората св. Димитра приела монашеско пострижение. Това станало по настояването на митрополит Исидор. По време на пострижението, тя приела името на св. Димитър – светецът, който се ползвал с голяма почит и уважение в родината на светицата – България.

На 8 август 1878 г. тялото на св. Димитра било пренесено от Петербург в Киев. Съгласно предсмъртното желание на светицата, то било положено в криптата на храма във Веденската община. В памет на своя съпруг св. Димитра пожелала криптата-църква в храма на Введенската община да бъде наречена на св. Димитър Солунски, покровител на воините и на българския народ.

Първата ръководителка на общината след смъртта на св. Димитра става игумения Евталия. От едно писмо на Духовния събор на Киево-печорската лавра до митрополит Филотей от 22 юни 1879 г. се вижда, че са определени четирима йеромонаси – Дионисий, Адазий, Алипий и още един Алипий, за да извършват богослужението във Веденската женска община. За целта те се освобождават от предишното си задължение, което е било обслужване на болничната църква към Киево-печорската лавра.

През юни 1885 г. от Андреевския скит на Св. Гора за надгробната могила на св. Димитра бил доставен специален трисъставен кръст с Христовото разпятие и предстоящите при него Св. Богородица и св. Йоан Богослов. Едната част на кръста била направена от кипарис, а другите от кедър и финикова палма. Кръстът бил поставен над гроба на преподобната в криптата на храма св. Димитър. В същата година от Блгария била изпратена бяла мраморна плоча, на която бил направен надпис: „Основательница Кіевской Введенской Общины монахиня Димитра Матрона Александровна Егорова. Родилась въ Силистріи 1810 года скончалась 9 марта 1878 года”.

Ежегодно в деня на блаженната кончина на светицата 9 март, както и в деня на храмовия празник 26 октомври, киевските митрополити и архимандритите на Киево-печорската лавра отслужват Божествена св. Литргия и панахида над гроба над св. Димитра. Подобни помени се извършват и в лаврата св. Александър Невски в Петербург.

С указ на Св. Синод на Руската православна църква от 30 април 1901 г. Введенската община получава статут на женски общежителен манастир.

В периода на атеистичната власт в Русия, комунистите на два пъти – през 1930 г. и през 1960 г. затварят Введенската света обител. След първото си закриване, в периода на немската окупация на Киев, през 1941 г. манастирът е отново открит заедно с още 34 други манастири, за да бъде повторно закрит деветнайсет години по-късно. По време на второто закриване на обителта, на 16 септември 1960 г. мощите на светицата били изнесени от криптата и препогребани на Зверинецкото гробище. В самия манастир била настанена една от районните болници на Киев.

През 1992 г. Введенската света обител е предадена на Украинската православна църква. Манастирът е възроден, но този път като мъжки, в рамките на Киево-печорската лавра. На следващата година става чудо с една от главните светини на манастира – Богородичната икона „Призри на смирение”, като върху стъклото на раклата, в която се съхранява иконата, по чудодеен начин се изписва същият образ от иконата.

На 8 август 1996 г. с благословението на блажения митрополит на Киев и цяла Украйна Владимир и с разрешението на държавната власт, мощите на св. Димитра бяха отново извадени и върнати в криптата на храма св. Димитър във Введенската обител. При изваждането на мощите се установява, че те частично са нетленни. Нетленни останали главата и горната част от тялото й. Под връхната дреха на светицата се намира монашески параман – отличителен белег за малка схима. На лицето й било поставено покривало, а тялото й било завито в мантия. Това се явява сигурно доказателство за монашеския постриг на светицата, който, както казахме, тя приема тайно.

На 18 април 2008 г. с постановление на Св. синод на Украинската православна църква, монахиня Димитра, в света Матрона Александровна Егорова е причислена към лика на местночтимите светци. Съставена е специална служба – акатист на преподобна Димитра.

Кондак 1

Избрана угоднице Христова и бърза помощница, преподобна майко Димитра, на земята небесно живяла и с даровете на Светия Дух украсила се, затова ти пеем похвална песен. Ти, която имаш велико дръзновение пред Господа, с твоите молитви от всякакви беди и напасти освободи викащите към тебе: Радвай се, преподобна майко Димитра, и разпалвай в сърцата ни ревност по Бога.

Публикувано в сп. "Християнство и култура", бр. 76