Царски часове и Вечерня с изнасянето на светата Плащаница в катедралата на Пазарджик "Успение Богородично"

„Той изникна пред Него като младочка и като израстък из суха земя; няма в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него нямаше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше презрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи, и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние за нищо Го не смятахме. Но Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той бе изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме…“ (Ис. 53:2-5)

Сутринта на Велики петък се отслужва особено богослужебно последование – Царски часове и Вечерня. В този ден, в който нашият Спасител и Господ Иисус Христос бе осъден и разпнат заради греховете на човеците, християните се събират в храма, за да се поклонят на величието на Голготската Саможертва, изпълнила това пророчество, видяно от свети пророк Исаия няколкостотин години преди неговото сбъдване.

С благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай утринната служба в храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик беше отслужена от иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужи свещ. Димитър Попов от храмовото духовенство.

Преди началото на службата отец Боян изнесе и постави светото Евангелие в центъра на храма, за да бъдат неговите спасителни слова винаги в центъра на човешкия живот. По време на полагащите се Часове от богослужебния кръг на деня, свещениците поред прочетоха четивата, изобразяващи отново в сърцата ни последните минути от живота, безчестния съд и страданията на Спасителя.

По време на вечернята беше изнесена и поставена на специално приготвената кувуклия светата Плащаница, символизираща мъртвото Христово тяло, поставено в нов гроб, над която по-късно да бъде извършено и опелото над Предалия се на смърт заради нас Господ.

Енориашите и гостите на храма минаха и се преклониха пред самопожертвалия се заради нас Спасител.

В края на службата отец Боян обърна внимание, че независимо дали го осъзнаваме или не, пред нас стоят два пътя и с делата си всекидневно избираме един от двата: пътят на живота или пътят на смъртта. Той припомни, че Бог е създал човека със свободна воля и няма да го принуди на сила, а само ще насочва стъпките му към добро, но в крайна сметка човек трябва сам да направи своя избор, като помни едно: по който път тръгнем, ще стигнем при ходилите преди това по него. Наместникът призова винаги в сърцата ни да избираме „Осанна“ пред „Разпни Го!“, Христос пред Варава, „Наистина Божий Син е Този Човек“ пред „Ако си Син Божи – слез от кръста и ще повярваме“, за да стигнем не при Юда и разпналите Христа, а при Пресвета Богородица и Христовите ученици.