Лазарова събота – съборна света Литургия в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик
„За да увериш в общото Възкресение, преди Твоите страдания от мъртвите въздигна Лазаря, Христе Боже. Затова и ние, които носим като децата знамената на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, викаме: Осанна във висините! Благословен е, Който иде в името Господне!” (Тропар на Лазарова събота)”.
В съботния ден на Шестата седмица от Великия пост, непосредствено преди големия християнски празник Вход Господен в Йерусалим, светата Църква възпоменава едно от най-великите чудеса, извършени от нашия Господ и Бог и Спасител Иисус Христос през време на Неговия земен живот - възкресяването на от четири дни положения в гроб Лазар. Така, както Сам Христос засвидетелствал при вестта за тежкото боледуване на Неговия скъп приятел, тази болест не била „за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий (Йоан 11:4)”. Днешната служба е единствената в годината, включваща в себе си възркесни песнопения, които се полагат за неделния ден, в знак на дивното събитие, станало предобраз на Христовото възкресение от мъртвите в Пасхалната нощ.
В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена съборна Златоустова света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия свещеноиконом Боян Кочев и служащият в храма свещ. Димитър Попов.
Верният Божи народ дойде и в днешния светъл ден в храма, за да съпреживее отново дивното чудо, просветило с истина и изпълнило с вяра хиляди сърца от тогавашния еврейски народ, станали свидетели на излезлия от гробната пещера, повит в погребални повивки Лазар.
През време на Причастния канон беше прочетен Синаксар на празника, описващ събитията в гробището на малкия градец Витания.
Принеслите усърден пост и покаяние пристъпиха със страх Божи, вяра и любов към светото Причастие.
В края на службата отец Боян припомни как Господ умишлено се забави и не отиде веднага в дома на Лазар при вестта за неговата болест, а стигна там чак четири дни след неговото погребение, за да не ги обвинят, че са измамили народа и че Лазар само привидно бил починал. Така евреите и техните първосвещеници се увериха, че младият мъж е грабнат от смъртта, откъдето няма връщане назад, докоснаха се до изстиналото тяло, усетиха и миризмата на тлението. Но Христос извика днес назад от смъртта душата на покойника и тя се подчини на този всемогъщ Божествен глас. Така Господ увери учениците Си в Своята Божествена природа, в предстоящето Свое тридневно възкресение и във всеобщото Възкресение на душите. Наместникът обърна внимание на това как Христос обнови разпадащата се плът и увери, че Той ще обнови и разтления от плътски похоти дух на онези, които са Негови приятели, припомняйки думите на Спасителя „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам”.
Накрая отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит на енориашите на храма.
Празникът завърши с многолетствие.
