„И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мк 8:34-36)

В неделния ден на 20 септември - † Неделя след Въздвижение, с благословението на Пловдивския митрополит Николай архиерейският наместник на град Пазарджик иконом Боян Кочев възглави възкресната служба в храм „Рождество Богородично“ с. Гелеменово. В празничната литургия с него съслужиха председателят на храма прот. Заприн Филипов и свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена” гр. Пазарджик.

Чули камбанният звън, призоваващ ни към възхвала на Бога в деня Господен – неделя, голямо множество вярващи се събра на обществената молитва. Мнозина взеха участие в четенето и отпяването на полагащите се песнопения и молитвословия. С трепет боголюбивите християни изслушаха неделното Евангелско четиво, просейки от Бога помощ в достойното носене на своя житейски кръст. По време на Причастния беше прочетена проповед за † Неделя подир Въздвижение, като благодатните думи на Божието слово падаха върху добрата почва на техните любящи Бога сърца.

В края на службата отец Боян честити на всички празника и се обърна към тях със слово за спасителния път на християнина към Царството небесно. Той припомни, че Голготските кръстове бяха три, но не и трите бяха спасителни и описа плодовете на достойното, безропотно понасяне на кратковременните скърби в света, носещо вечна радост и спасение. Наместникът разказа и вкратце житието на днес чествания свети великомъченик Евстатий Плакида и неговото семейство като пример за това и прикани всеки да прочете у дома си дивния разказ за техния живот, за да помним, че и в най-големите трудности Бог е близо и не ни е забравил, а с търпението на злощастията ние изплитаме своя неувяхващ небесен венец.

Накрая отец Боян поздрави отец Заприн, който преди броени дни – на 16 септември - отбеляза своя 90-и рожден ден, благопожелавайки му още дълги години да служи на Божията нива на земята, а след това безчет години да служи Богу и на небесата. Той поднесе на своя събрат скромен дар – кръстно разпятие – пожелавайки му все така смирено носене на житейския кръст и достойно служение.

От свое име отец Заприн с развълнувано сърце благодари на наместника и на о. Спас за уважението и братската подкрепа, както и на вярващите, които с любов днес дойдоха да го уважат за личния му празник.

Тържеството завърши с многолетствие, след което отец Заприн раздаде анафората, приемайки поздравленията на своите енориаши и гости.

След светата служба беше благословена приготвена от рожденика храна, която отците и хората споделиха с радост от общението в неделната служба за здраве и спасение на всички.

„На честната София като най-свещени клонки Вяра, Надежда и Любов се показаха. Те посрамиха езическата мъдрост и като пострадаха, явиха се победоносци, увенчани с нетленен венец от Владиката на всички - Христос“ (Кондак на мъчениците, гл. 1).

На 17 септември православните християни възхваляват подвига на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната многострадална майка София. Деца по възраст, с крехки девически тела, те се показаха мъжествени по дух и със завидна старческа мъдрост, като с думите и страданията си затвориха устата на суетно разсъждаващите и победиха цялата човешка злоба и ненавист на този ден преди точно 1900 години. От тогава насам техният живот е пример за подражание на християните през всички векове до свършека на света.

По традиция в град Пазарджик в този ден свещенството на града се събира на братско съслужение в храм „Св. св. Константин и Елена”. И тази година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай и по покана на председателя на храма свещ. Спас Дичев беше отслужена съборна света Литургия. В братско съслужение в нея влязоха архиерейският наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев, председателят отец Спас, енорийският свещеник в храма отец Хрисант Хитов, свещ. Любомир Чавдаров от катедралата и свещ. Николай Ангелчов от храм „Св. арх. Михаил“ в града, както и свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с. Братаница. Молитвено участие в службата взе и прот. Димитър Христев от храм „Св. Петка“.

Голямо множество вярващи се присъедини с молитвите си към службата в чест на избраните Христови невести, непожелали да заменят вечната слава на своя Господ за мимолетните блага на този суетен свят и с крепка като диамант вяра устояли на зверските мъчения и изобретения на човешката злоба. Всички единомислено отпяваха литургийните песнопения и изповядаха Символа на нашата единствено спасителна православна вяра.

По време на Причастния беше прочетено житието на Божиите мъченици, станали живи образи на основните християнски добродетели не само по име, но най-вече по живот. Сърцата на присъстващите се укрепиха с твърда решимост да подражават във вярата, надеждата и любовта към Бога на добродетелните сестри и тяхната майка, чиито неувяхващи венци и днес разнасят небесно благоухание в душите на почитащите тяхната светла памет.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай над присъстващите, техните домове и семейства. Той се обърна към вярващите със слово за величието на подвига на мъчениците, посрамили жестокосърдието и ненавистта у разярените беснуващи богоборци, като не се поддадоха нито на примамливите слова за земно благоденствие, нито на заплахата от изтезания, а с устремен към небесата взор предпочетоха вечната пред временната, измамна със своя блясък слава на тоя век. Наместникът честити и имения ден на украсилите се с имената на тези най-велики християнски добродетели, благопожелавайки имена им да се превърнат в добродетели и да красят и техните сърца. Накрая отец Боян благодари на отците от храма за братското посрещане и на събратята, дошли на обща служба.

От името на църковните настоятели и енориашите отец Спас също изказа благодарност на своите събратя и поднесе на наместника скромен дар в знак на братска любов.

Накрая беше възгласено многолетствие, изпято от всички присъстващи.

Отец Боян предостави на отец Любомир, който чества своя имен ден, да раздаде нафората.

Веднага след светата Литургия наместникът възглави Акатист към свети Николай Мирликийски Чудотворец, което молитвено последование към великия светител на Православието се отслужва традиционно от много години всеки четвъртък след Литургията.

15 септември е ден, изпълнен с трепет за всяко българско семейство. Тогава се полага началото на Новата учебна година в училищата на България.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай иконом Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, дойде по покана на директора г-жа Анна Пашова да благослови началото на учебната година в НУ „Н. Фурнаджиев“ гр. Пазарджик. В молитвата за благопреуспяването на децата в добрите науки за полза на Отечеството и Църквата взе участие свещ. Спас Дичев, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“, в чиято енория се намира образователната институция.

След подготвената от педагогическия състав на училището богата на съдържание програма, духовниците отслужиха Молебен за началото на учебната година, изпросвайки от Бога помощ и закрила над децата, над трудовете на преподавателите и грижата на родителите. След това отец Боян поръси учениците, техните учители и близки със светена вода за освещение и благословение на многотрудното и високоотговорно дело по възпитанието и обучението на децата.

Наместникът поздрави директорката за нейното усърдие, благодарение на което за двете години, откакто пое поста, беше извършен цялостен вътрешен ремонт на сградата и сега децата влизат в чисто нови отремонтирани и обзаведени класни стаи. Наместникът обърна особено внимание на факта, че с встъпването й в длъжност г-жа Пашова веднага въведе и предмета „Религия-Православие“ и вече втора година той се преподава за доброто възпитаване на децата в християнските неувяхващи добродетели. Отец Боян благодари и на родителите, които единодушно подкрепят това общо дело, като са попълнили нужните декларации, та децата им да се запознаят с кроткия и смирен по сърце наш Господ и Спасител Иисус Христос, Чийто образ всички с общи усилия да изваем в техните души.

Тържеството завърши с многолетствие.

Ваше Величество, Ваши Преосвещенства, обични в Господа Иисуса Христа братя и сестри,

през 1936 година тук в сърцето на Родопа планина на място, което тогава е било пущинак, е поставен един метален кръст. Неголям кръст, но с огромно значение. Металният кръст е поставен на мястото, за което от векове се знае, че е била заровена и скрита частица от Светия Кръст Господен и където е имало древен манастир, посветен на Светата Единосъщна, Животворяща и Неразделна Троица. Металният кръст е поръчан, заплатен и изпратен, за да бъде поставен тук лично от Негово Величество Царят на българите Борис III.

На пръв поглед изглежда, че знакът е малък, но вижте какви са неговите последици. С поставянето на кръста се възстановява паметта за свещения характер на това място, а към цялата държава се изпраща сигнал какво означава за България местността Кръстова гора в Родопите. Поставянето на металния кръст е декларация за присъствието на православната вяра тук и хвърля мост от древността към бъдещето.

Той дава тласък за възстановяването на древния манастир, който е съществувал на това място и за съграждането на сегашния нов значим център на Българската православна църква, който виждате днес. Фактът, че именно държавният глава лично изпраща този кръст представлява, от една страна, манифестиране на държавния суверенитет в този край на България, а от друга страна, изразява разбирането, което носителят на държавния суверенитет – Царят на българите е имал за фундаменталното значение на православната вяра за народностната ни идентичност и за националното ни единство. А именно, че православната вяра не е просто някакъв елемент от светоусещането на българите, а е най-важната, да не кажа единствено безспорната крепежна основа – темелът на българската държавност.

Винаги съм отбелязвал колко е важно българските държавници да заявяват принадлежността си към православната вяра и не просто вербално, а осмислено и с действията си да подкрепят Българската православна църква. Това е важно, защото, нека пак да кажа,  стабилността на българската държавност се намира в пряка зависимост от състоянието и стабилността на православната ни църква, като основен интеграционен фактор.

Това много ясно го е разбирал Цар Борис III и това, че е изпратил този кръст тук, е само един от многото му жестове към църквата, но жест, както казахме, с огромно духовно и държавно значение. Другият ни държавник, който разбира значението на православната вяра за българската държавност е неговият син – Царят на българите Симеон II, който имаме честта днес да приветстваме тук.

Ваше Величество, отново искам да изразя нашата благодарност за всичко, което направихте за укрепването на нашата вяра и на родната ни църква. Уверявам Ви, че Църквата в цялото свое изпълнение ще Ви бъде вечно признателна и ще споменава Вас и царствующия Ваш дом в молитвите си сега и вовека. Ще се молим и за княз Борис Търновски, когото вярваме, че Вие, Ваше Величество, усърдно подготвяте, за да изпълнява той достойно задълженията, които има към Отечеството.             

Казаха ми, че в цялата Родопа планина няма нито един паметник или какъвто и да е знак, с който да е почетена паметта на Цар Борис III. Днес Пловдивската Света Митрополия ще поправи този пропуск и макар и със закъснение от 90 години ще отдадем дължимото признание на Негово Величество Борис III, царят на българите, Царят Обединител, носителят на държавния суверенитет през един важен период от новата българска история.

Не сме планирали поставянето на този бюст да съвпадне с отбелязването на 1700-ната годишнина от откриването и издигането на Честния Кръст Господен в Йерусалим от Света Елена. По човешките мерки това сега е случайно съвпадение, но по мерките на Църквата е една от онези закономерности, чрез които се осъществява въздействието на Светия Дух в човешките дела.

Ваше Величество, моля приемете поставянето на този бюст-паметник като израз на дълбоката ни признателност към Вашия Августейши баща, но и към Вас лично за съпричастността Ви към мисията на Българската православна църква и за неоценимата подкрепа, която като истински държавник Вие ни оказахте в критичен за Църквата ни момент. Нека издигането на паметника на Цар Борис III в манастира „Света Троица“ - Кръстова гора да бъде разбирано и като знак, че както Вашият баща преди 90 години е поставил тук кръста, с което е потвърдил правата и отговорността на Църквата към това място, така сега Пловдивската митрополия връща жеста в потвърждение на нашето уважение към историческата памет и към държавния суверенитет.

Нека всички, които занапред ще пристъпват към прага на този свещен манастир, като минават покрай паметника да казват, както и ние ще кажем сега: Бог да прости Негово Величество Цар Борис III, вечна и блажена да бъде паметта му.

14 септември 2026 г. - Кръстовден

Манастир „Св. Троица“ – Кръстова Гора

„Дишащи буря от злоба и движени от завист, иудейските първосвещеници скриха в земята Твоя Кръст, Христе Боже, за да не бъде изобличение на тяхното безумие. Но той като скъпо съкровище възсия от недрата на земята, намерен по усърдието на благочестивата царица Елена и бе явен за радост на целия свят с богоприятна песен: Алилуия!” (из Акатист на Честния и Животворящ Кръст Господен, Кондак 4)

На 14 септември Православната църква отбелязва един от 12-те Господски празника - Въздвижение на Светия Кръст Господен, издигайки пред духовния взор на чедата си оръжието на Христовата победа над смъртта – Господния Кръст, чрез който дойде радост за целия свят. Тази година се изпълва и светла годишнина – навършват се точно 1700 години от времето, когато светата благочестива царица Елена намерила заровеното в земята от юдейските първосвещеници честно дърво и той бил тържествено издигнат от тогавашния Йерусалимски архиепископ Макарий, който благословил събралото се множество вярващи и с радост внесъл великата светиня в храма на гроба Господен.

По този повод с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай празничната служба в катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик беше възглавена от ик. Боян Кочев, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С него съслужи енорийският свещеник отец Николай Ненов.

Преди започване на светата Литургия от светия Олтар тържествено беше изнесен честният Кръст. При трикратно обикаляне около аналоя в центъра на храма беше изпят тропарът на празника „Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на православния български народ победи над враговете и запазваш с Кръста Си Твоя народ!“, след което отец Боян осени хората с Кръстното знамение. Той отправи полагащите се възгласи към Бога, а певците и народа издигнаха умовете и сърцата си към нашия Изкупител Господ Иисус Христос с изпяването на пет стотици с молитвата „Господи, помилуй!“. След това Кръстът беше поставен върху аналоя, а вярващите с благодарност минаха и преклониха главите и сърцата си пред него.

По време на Причастния беше прочетена проповед за празника.

В края на службата отец Боян преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите и им честити празника и имения ден на носещите името на великата християнска светиня. Той се обърна към присъстващите със слово за величието и силата на Христовата кръстна Саможертва и страшното оръжие, което прогонва бесовските пълчища и е всерадостно знамение на нашето изкупление – Честния и Животворящ Господен Кръст.

Тържеството завърши с многолетствие.