На 20 февруари, ✝ Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение - на Блудния син, в храм „Успение Богородично” с. Ветрен дол беше отслужена съборна света Литургия. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев и председателят на храма свещ. Георги Пашев.

Преди началото на светата Литургия свещенослужителите отслужиха последованието на Петохлебието, възнасяйки към Бога просба да умножи Своите блага над всички, да закриля и пази жителите на селото от всяко зло.

Дошлите на богослужението Христолюбиви жители и гости на селото взеха участие с молитва и песнословия в службата, издигайки умовете и сърцата си към небесата и каейки се пред нашия Небесен Отец за греховете и прегрешенията си. Те изслушаха с внимание евангелското четиво, спомнящо притчата за блудния син.

По време на Причастния канон беше прочетена проповед върху тази основоположна за вярата ни притча, разказана от нашия Господ Иисус Христос – за блудния син, прахосал своето наследство, но дошъл в себе си, разкаял се за греховете си и завърнал се в бащиния дом, изобразяваща човека, живеещ далеч от Бога и как с покаянието си той може да се върне в небесното отечество и да бъде прегърнат от чедолюбивия Бог.

В края на богослужението отец Боян прочете обръщението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай относно експлоатацията на крематориуми и сам призова да не се увличаме по тези чужди на вярата и традицията ни пагубни учения, които заливат обществото ни, а да стоим твърдо и непоклатно на мястото си, изповядвайки на дело вярата си в нашия Спасител.

Наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над председателя на храма и присъстващите и им благодари за всегдашното топло посрещане и старателно участие в светата богослужба.

Накрая отец Боян раздаде нафората и поздрави вярващите.

На 19 февруари 2022 г. се навършват 149 години от обесването на йеродякон Игнатий - Васил Левски. Годишнината беше отбелязана тържествено с панихиди и възпоменания в цялата страна.

Честванията в град Пазарджик традиционно започнаха от катедрален храм „Успение Богородично“. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храма беше отслужена панихида в памет на йеродякона. Тя беше възглавена от архиерейския наместник на Пазарджик свещеноиконом Боян Кочев, в съслужение със секретаря на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов, свещ. Димитър Милков, председател на храм „Св. Троица“ с. Динката и служащия в катедралата свещ. Любомир Чавдаров. Заедно със свещениците и родолюбиви българи отправиха своите молитви към Вседържителя да се смили над душата на йеродякон Игнатий, отдал живота си в служба на Бога и народа.

Със слово за йеродякон Игнатий към хората се обърна г-жа Цветанка Иванова, председател на Общински комитет "Васил Левски" гр. Пазарджик.

От храма всички се отправиха към паметника на Левски в центъра на града, където от Община Пазарджик беше организирана програма с поднасяне на цветя. В нея взеха участие народните представители г-жа Екатерина Захариева и г-н Стефан Мирев, областният управител на Пазарджик г-н Иван Васев, кметът на Община Пазарджик г–н Тодор Попов, общественият посредник на Пазарджик г-н Георги Шопов, представители на Общинския съвет и общинската администрация, Регионално управление на образованието, Военно окръжие гр. Пазарджик, Съюз на офицерите и сержантите от запаса, Съюз на ветераните от войните, училищни ръководства и ученици от гр. Пазарджик и околни села, политици, представители на политически партии, общественици и много граждани.

След едноминутно мълчание пред подвига на Левски и всички, дали живота си за свободата на България, духовниците поднесоха цветя пред паметника и отново се помолиха Бог да прости греховете на Своя раб и му дарува вечно блаженство в Своето Царство.

До г-н Гроздан Караджов, зам.-министър-

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

на Пловдивския митрополит Николай

относно експлоатацията на крематориуми

Обични в Господа братя и сестри,

     за огромно наше съжаление отново се налага да се занимаваме с темата за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне на човешки тела, т.нар. крематориуми. Поводът са сведенията, които получихме за намерения за разширяване и увеличаване на капацитета на допуснатия крематориум в град Пловдив и за изграждането на още един нов такъв.

     Всички християни са чували фразата: „пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:19). Бог е създал човека от пръст и е повелил след смъртта му тленните му останки да бъдат предадени обратно на пръстта. Това е християнската вяра и това е християнската практика от повече от две хиляди години насам. Всеки кръстен християнин има правото да бъде погребан като такъв. Има свещеното право след смъртта тялото му да бъде положено в земята, където в покой да дочака деня на Великото Второ Пришествие Христово. Така са погребани нашите родители и нашите прадеди. Така държим да бъдем погребани и ние и нашите верни. Всеки знае какво е чувството, когато застанеш пред гроба на покоен роднина. Там, пред гробовете на нашите близки ние знаем и вярваме, че Бог е с тях и те са при Бога. Там ние чувстваме техния дух и чувстваме, че те са с нас.  Изгаряйки телата на нашите близки, ние практически се отричаме от тях! Това е кощунство и спрямо мъртвите, и спрямо живите! 

     Кощунство е, защото тялото на християнина, живо или бездиханно, е храм на Светия Дух (1. Кор. 6:19), храм на живия Бог (2. Кор. 6:16) и с него не може да се прави каквото е угодно или удобно някому. Не може то да се осакатява приживе или изгаря след смъртта. С тялото на човека, създадено по Божий образ и подобие, трябва да се отнасяме с благоговение и свещен трепет. Към тези, които биха дръзнали да изгорят храм, или дори една икона, ние справедливо бихме се отнесли с презрение и бихме определили, че кощунстват и поругават Бога. Питам, не е ли още по-голямо кощунство да посегнеш на храма на живия Бог – човешкото тяло. Свети апостол Павел ни предупреждава, че „който разори Божия храм, него Бог ще разори“ (1Кор.3:17), се отнася в пълна степен и в пълна мяра и за онези, които поругават или допускат да бъдат поругавани човешките тела след смъртта им.

     Доколкото разбираме, за разширяването на крематориум или за изграждане на нов крематориум, държавните органи е трябвало да проведат и са провели процедура по „оценка за въздействие върху околната среда“. Интересно дали при тази оценка държавните органи взимат предвид въздействието на едно или друго „инвестиционно намерение“ и върху духовната околна среда? Важно ли е за тях, че освен, че ще дишаме въздух, замърсен с частици пепел от изгорени човешки тела, ние създаваме една отровена духовна атмосфера? Атмосфера на презрение към човека? Че благодарение на такива „инвестиционни намерения“ и на благосклонното отношение на държавните органи към тях, като към бизнес, се стига до там на човешкото тяло да се гледа чисто и просто като на отпадъчен материал? Като някакъв излязъл от употреба уред, захвърлен на вторични суровини, от който можем да извлечем и продадем полезните части, а непотребните останки да унищожим, разбира се, пак срещу заплащане? Нима не се вижда пряката връзка между влошените човешки взаимоотношения през последните десетилетия и възникването на крематориумите, т.е. на идеята, че човешките тела могат да се горят? Нима разрушаването на духовната околна среда не е също толкова, ако не и по-страшно от физическото замърсяване и увреждане на природата, за която държавата и нейните органи толкова се грижат? Разбира се, органите по опазване на околната среда ще ми отговорят, че в техните закони подобни изисквания няма и че те не отговарят за духовното и за душата. Е, добре! Църквата обаче отговаря. Аз отговарям и всеки свещеник отговаря. По този въпрос и всеки мирянин – християнин и християнка, отговарят. И аз ви казвам, че изгарянето на човеци е поругаване на Бога, а Бог поруган не бива. Реализирането на подобни бизнес-намерения рано или късно ще свърши зле. Казвам го, за да не кажат, че не са били предупредени.

     Разбирам, че градските гробища са препълнени и че общините изпитват затруднения при разкриването на нови и нови гробни полета. Един организационен проблем не може да става причина за създаване на морален и духовен проблем. Всеки от нас има скъпи покойници, които лежат в гробове, там, където сме родени, където сме израсли и където сме живели. Няма нищо по-редно и по-правилно, когато дойде часът всеки един от нас да се представи пред Бога, той да бъде положен в гробовете на своите родители, деди и прадеди. Да бъдем заедно с тези, които са ни създали и отгледали, и които ще се радват отново да бъдат заедно с нас, докато заедно чакаме Съдния ден. Искам да кажа, че в България има достатъчно гробове на покойници, които могат да приемат техните наследници и че аргументът, че наследниците трябвало да бъдат изгаряни като езичници, защото нямало места, е подвеждащ и неверен. Просто се опитват да ни накарат да свикнем с мисълта, че изгарянето на човешки тела е просто едно полезно начинание и бизнес, като всеки друг. След което да започнем да приемаме за нормална и всяка друга гавра с човека и с човешкото тяло. Както вече, ако забелязвате, започнаха.

    В светлината на казаното по-горе, моля органите по опазване на околната среда, които провеждат процедури по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционни проекти за изграждане на крематориуми (инсинератори за човешки останки или както и да ги наричат), или за разширяване на съществуващи такива, да възприемат настоящото Обръщение като категорично несъгласие на една обществена група – православните християни – с подобни инвестиционни намерения, като оказващи изключително зловредно влияние върху околната среда, духовна и физическа. Ако ли ни кажат, че сме изпуснали някакви законови срокове за подаване на възражение, нека имат предвид, че Божият закон и произтичащите от него нравствени норми, на които се позоваваме, действат безсрочно.

     Бог да ни е на помощ!

     † Пловдивски митрополит Н И К О Л А Й

 *Настоящето обръщение да се прочете от църковния амвон във всички храмове в диоцеза на Пловдивска епархия на 20.2.2022 г. - Неделя на Блудния син, след св. Литургия.

Три седмици преди началото на Великия пост светата Църква започва да подготвя своите верни чеда за този благодатен период, който те да преминат в молитва и покаяние, подготвяйки се да съпреживеят страшните Христови Страдания и светлото и спасително Негово Възкресение. Тази подготовка започва в Неделята на Митаря и Фарисея, която тази година се падна на 13 февруари.

В този ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, в катедрален храм „Успение Богородично” гр. Пазарджик беше отслужена съборна света Литургия. В нея съслужиха архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев и служащият в храма свещ. Максим Ничев.

Енориашите на храма с внимание изслушаха неделното евангелско четиво, спомнящо една от назидателните Христови притчи – тази за митаря и фарисея и как от двамата, влезли да се помолят в храма, смиреният си отиде оправдан повече от горделивеца. По време на Причастния канон беше прочетена проповед, съдържаща тълкуванието на тези Господни слова.

В края на богослужението отец Боян прочете проповед за гордостта и смирението. Той приведе примери от живота и поученията на светите Отци за предпазване от гибелната гордост и придобиване на спасителното смирение, без което всички останали трудове биха били напразни. Наместникът припомни думите на свети Серафим Саровски, че както без светлина всичко е тъмно, така и без смиреномъдрие в човека не съществува нищо, освен мрак, и призова да не се превъзнасяме над другите, а да се оприличим на Бога като облечем смирението, което свети Исаак Сирин описва като "одежда на Бога", защото Той в него се облече и стана човек. Отец Боян завърши, като приведе свидетелството на блажени Августин, който казва, че „нищо не ни извисява в Божиите очи така, както снизходителното отношение към нашите ближни” и призова да понесем един другиму теготите, да прощаваме на човеците каквото и да ни сторят, та да имаме дързновение да просим от Бога да ни прости сторените грехове.

Накрая наместникът преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай над присъстващите, след което раздаде нафората.

С особена радост се изпълват сърцата на жителите и гостите на град Септември в десетия ден на месец февруари, когато светата Православна църква изправя пред очите на вярващите чутовния подвиг на един от най-великите изповедници на Православието – светия свещеномъченик Харалампий Чудотворец. В този ден своя храмов празник отбелязва старинната църква на града, посветена на този дивен Божи угодник.

Още по-голяма беше радостта на верния Божи народ през тази година. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарият му – Знеполският епископ Арсений дойде да отслужи празничната света Литургия и да благослови енориашите и гостите на храма. С архиерея съслужиха духовният надзорник на Пловдивска митрополия ст.ик. Деян Стоенчев, архиерейският наместник на Пазарджишка духовна околия икон. Боян Кочев, двамата секретари на Околията прот. Стефан Йорданов и свещ. Димитър Пеев, председателят на храма икон. Йордан Василев и митрополитският дякон Ангел Ангелов.

Литургийните песнопения бяха изпълнени от смесения хор при храм „Св. Възнесение” гр. Пловдив под ръководството на г-жа Дорис Хофман.

Енориашите изпълниха храма от ранно утро, за да благодарят на техния небесен покровител. На службата присъства и кметът на Община Септември г-жа Васка Рачева, която посрещна владиката пред храма и му поднесе прекрасен букет с цветя. Празникът беше уважен и от зам.-кмета на Общината г-жа Иванка Вощанска и Христина Тодорина, директор на ЦПЛР-ДК гр. Септември.

Още по-голяма беше духовната радост на църковното изпълнение, когато в края на утренята епископ Арсений пострига в първата степен на свещенството – тази на четец, благоговейния мъж от града Велислав, който е студент в първи курс на Пловдивската духовна академия „Св. св. Кирил и Методий”. Новият църковнослужител прочете благословения откъс от Апостолското четиво и със запалена свещ в ръка зае своето място в светата богослужба, изпълнявайки прилежно своето служение.

По време на Причастния канон отец Деян прочете проповед върху живота на светия мъченик-покровител на храма и на града.

В края на службата владиката благослови приготвените мед и коливо за духовно и телесно здраве на всички верни християни.

Епископ Арсений честити на присъстващите празника и се обърна към тях с вдъхновено слово за правилното почитане на светците, подражавайки на тяхната вяра и благочестие. Владиката благопожела да бъдем смели и неотстъпни в своята вяра, да се изпълваме с Христовата благодат, та и ние подобно на свети Харалампий безропотно и търпеливо да понасяме всяка трудност и изпитание в нашия живот. Архиереят припомни, че съвременният свят е устроен така, че да произвежда лъжливи ценности, преследвайки които сърцето ни се изпълва единствено със страх, който взима превес в живота ни. И как можем да победим страха, ни показва свети Харалампий – когато човек живее с Бога, когато приеме Него в сърцето си, когато живее според Неговите заповеди и когато връчи целия си живот Нему, тогава той става способен да преодолява всяка трудност. Накрая епископ Арсений призова Божия угодник да избави храма, града и цялото ни Отечество от всяко зло, изпросвайки от Бога благоденствие, мир, разбирателство и любов и за всяко семейство.

Владиката поздрави градоначалника г-жа Рачева и нейния съпруг, благодарейки им, че живеят с болките и радостите на светата Църква, с което са пример за всички управници.

В знак на благодарност и синовна любов от името на църковното настоятелство отец Йордан поднесе на архиерея подарък за спомен – архиерейски чиновник, призовавайки владиката винаги да има в молитвите си и енориашите на храм „Св. свщмчк Харалампий“.

Празникът завърши с многолетствие, изпято от всички присъстващи.