ДО

Г-Н НИКОЛА БЕЛИШКИ,

КМЕТ НА ГРАД ПАНАГЮРИЩЕ

ДО

ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА

ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ

Уважаеми господин Градоначалник, уважаеми госпожи и господа общински съветници,

Благодаря Ви, че имахте добрината да ме информирате за намеренията и инициативите на Община Панагюрище във връзка с отбелязването на поредната годишнина от Априлското въстание. Денят, на който се отбелязва годишнината, традиционно е 2 май (20 април плюс 13 дни по новия календар). Разбрах, че намерението на Община Панагюрище е тази година годишнината да бъде отбелязана не на 2-ри, а на 1-ви май. 2-ри май е понеделник, а 1-ви май е неделя. Предполагам, че идеята е била да се използва почивния неделен ден. Разбрах също, че тържествата, организирани от Община Панагюрище, включват провеждане на възстановка на събитията от тази знаменателна дата в българската история около църквата „Св. Въведение Богородично“ в сутрешните часове на деня, както и вечерна заря-проверка в памет на загиналите. Възстановката, от своя страна, предвижда достъпът до църквата да бъде ограничен.

Обични в Господа братя и сестри,

Обръщам се към вас така, защото град Панагюрище е град на православни християни и средище не просто на бунтовнически, но на първо място на православен дух. През тази година денят 1-ви май (неделя) е Великден, денят на Светлото Христово Възкресение – най-великият празник. Този ден е тържество на Възкресението и ден за прослава на нашия Спасител Господ Иисус Христос. На този ден църквите се изпълват с многохиляден народ. Великден е Празникът на празниците. Това е Великден и нищо друго. На Великден, според Православната църква, е недопустимо провеждането на каквито и да е други празници, за да не бъде отклонявано съзнанието на вярващите от най-великото събитие в историята на човечеството Възкресение Христово. На Великден не се освещават нови църкви, не се ръкополагат дякони и свещеници, не се извършват венчания. Това в още по-голяма степен се отнася за споменаването на покойниците, не се прави помен, а зарята-проверка по същество представлява помен в светски вариант, както изобщо отбелязването на смъртта. Защото Иисус Христос дойде, за да я победи и я победи!

Моля Ви, чисто човешки, да помислите и прецените дали е уместно и трябва ли честването на годишнината от Априлското въстание, което се пада на 2-ри май, да бъде измествано и отбелязвано непременно на 1-ви май, с което се създава конфликт с нашия общ християнски празник Великден? Не вярвам панагюрци да искат точно на Великден централният храм на града да бъде затворен, или с ограничен достъп, за да се провежда театрална възстановка. Впрочем затварянето на храма точно в този ден, от гледна точка на Църквата, е недопустимо и немислимо, т.е. няма как да стане.

Разбира се, Църквата няма как да попречи, ако някои светски фактори много настояват зарята-проверка и другите мероприятия да бъдат проведени точно в Неделята на Светлото Христово Възкресение. Просто в този случай нито аз, нито който и да е друг свещеник ще участваме в събитието и отсега заявяваме, че светските чествания точно в този ден са в противоречие със светата православна вяра, Христовата Църква и се приемат от вярващите християни за богохулство и грях.

Макар, че по принцип през цялата Светла седмица не се правят помени, по изключение (по икономия) бих дал разрешение на вярващите християни да присъстват на зарята-проверка, ако тя се проведе на 2-ри май. Впрочем, забележете, че зарите-проверка за отбелязване на различни дати от историята на нашия народ винаги се провеждат в самия ден (19 февруари, 3 март, 2 юни и т.н.), а не в предходния ден. Нищо не налага зарята от 2 май да бъде преместена на 1 май. Видимо сам Бог не иска да е така.

В никакъв случай не бих искал да има противопоставяне между подвига-саможертва на Иисус Христос и подвига на героите от Априлското въстание. Явленията са от принципно различни порядъци. Иисус Христос умря и възкръсна, за да ни освободи от оковите на греха и за да ни покаже пътя към вечния живот на небето. Нашите предци, участвали в Априлското въстание, са действали, водени от политически мотиви и са загинали, за да имаме ние по-добър живот тук на земята. Смесването на двата празника само ще отнеме от значението и на двата. В съвременната наша действителност има много примери за потъпкване на Божиите закони. Нека не показваме неуважението си към Бога и по този начин, моля Ви.

Апелирам към съвестта Ви на православни християни да обмислите още веднъж идеята за отбелязване на Априлското въстание и да решите тържествата да бъдат организирани в неговия истински ден – 2 май. С това честването на националния празник не само няма да бъде увредено, но напротив неговото значение ще бъде още по-силно подчертано. Ако стане непосредствено след най-великия Християнски празник – Великден. Както тази година сам Бог е промислил да бъде.

Призовавам над Вас Божията мъдрост и Божието благословение и оставам искрен молитствувател на Богоспасаемия град Панагюрище. Този град винаги е бил пример за нацията и вярвам, че с Христолюбивото и Богоугодно решение, което ще вземете, ще покажете, че това е така и сега.

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

Уважаеми г-н Генерал,

Боголюбиви отци, братя и сестри,

  Днес Пловдивската митрополия въздава почит на генерал Димитър Шивиков. Ще попитате защо? Та нали той беше освободен от войнска служба. Беше разтерзан от медиите. Срещу него в момента се води следствие за неясно какви престъпления, но престъпления.

  Ще Ви кажа – награждаваме го точно за това. За да покажем, че не сме съгласни да бъде опетнявано името на един достоен човек. Не сме съгласни да бъдат сривани авторитети. Не сме съгласни интригата, подлостта и завистта да шестват безнаказано из нашето общество, а ние безропотно да гледаме как тяхна жертва стават почтени и добри хора. Хора, чиято единствена вина е, че са професионалисти и че имат принципи.

  Нека е ясно, че Църквата винаги ще бъде на страната на несправедливо охулените, несправедливо обвинените и незаслужено наказаните. Защото тази необявена гражданска война срещу професионализма, почтеността, доблестта и честта трябва да спре.

  Генерал Шивиков е един от малцината останали генерали на България. И то генерал, който е доказал, че може да води армия в бой. Колко са такива? Колко хора имаме, които са предвождали българска войска в битка? Които в далечни земи са развявали българското бойно знаме и са пеели старите ни бойни песни под свистенето на куршумите? Колцина са тези, които знаят как се обучава, мотивира, ентусиазира и пази войската, как се демонстрира национална чест и достойнство и как се пази Отечеството от враг?

  Аз не разбирам от юридически процедури и аргументи. Моят аргумент е моята вяра. Аз виждам, че в нашето общество има дефицит на справедливост. Виждам, че общоприетото чувство за справедливост бива ежедневно погазвано и насилвано. И точно затова, със скромните възможности, които Църквата ми е дала, държа да кажа кое за мен е справедливо. За мен е справедливо достойните да бъдат награждавани. Справедливо е да се научим да благодарим на хора, които със сигурност са дали на обществото повече, отколкото са получили. И е справедливо да защитаваме доброто и да се отбраняваме срещу силите на мрака, които искат да задушат всяка светлинка в този свят. Да унищожат всеки, който може да поведе след себе си хора в името на справедлива кауза.

  На всяка богослужба в светия храм се отправя молитва за христолюбивото наше войнство. Единствените групи на обществото, които изрично се споменават в светата божествена Литургия са светата Църква, светската власт и войската. Това е така, защото двете сили, двете армии, които са призвани да се борят със злото, са Църквата и армията. Църквата против поднебесните сили на злото, които се стремят да унищожат душите. Армията - със земните сили на злото, които се стремят да унищожат телата. Работа на светската власт е да създава условия на тези две армии да вършат работата си и да пазят народа. Народът, който Бог е поверил на грижите на управляващите. Не за тяхно забавление, а на тяхна отговорност.

Не мога да се съглася и никога няма да се съглася да бъде разрушаван авторитетът на Църквата. И не мога да приема и никога няма да приема да бъде разрушаван и авторитетът на армията. Когато се разтерзава и обижда армейски генерал, и то точно такъв като генерал Шивиков, аз приемам това за лична обида. И искам да му кажа, че съм солидарен с него. Защото няма кой да опази авторитета на институциите, ако те не си го пазят взаимно. На първо място институциите, които са изрично споменати в светата Литургия. Защото те са в основата на всичко. Няма ли ги тях, отпадне ли макар и едната от тях, обществото престава да съществува.

  Сега ще говоря за заслугите на генерал Шивиков към Православната църква. Категорично ще кажа, че той съвършено разбираше и разбира какво значи православната вяра за морала на българската войска. И то не абстрактния морал, а именно християнския морал. Той знае, че войнството не може да е силно, ако не е христолюбиво. Знае, че войска, която няма вяра в Бога, няма и отечество. А войска, която няма Бог и Отечество, не е нищо повече от разбойническа шайка, която с нищо не е по различна от своите противници. Тази вяра, високо християнско съзнание, пламенно родолюбие и духовност генерал Шивиков отрази в построяването - по негова инициатива и ръководство - параклиси в местата на неговото войнско служение: параклис „Св. Йоан Рилски” в Ирак 2004 г.; параклис „Св. Йоан Рилски” в гр. Пловдив, като заместник командир на 68-ма бригада „Специални сили”; параклис „Св. Йоан Рилски” в Кабул 2010 г. и параклис „Св. вмчк Мина” в гр. Карлово през 2013 г., като командир на 68-ма Стрямска механизирана бригада. И затова искам днес да го наградим. За да отличим не просто воина, а христолюбивия воин.

  Пожелавам на генерал Шивиков да намери начините да продължи да служи на Бога и отечеството. Да намери начини достойни, съответстващи на неговата представа за чест и съзвучни с примера, който той е дал на водените от него войници. Защото, който веднъж е бил пример за останалите, трябва да продължи да бъде пример докрай. И искам да кажа, че аз бих се чувствал по-сигурен, ако знаех, че войската, която сега тръгва, за да охранява външните граници на Отечеството ни, се предвожда от генерали като генерал Димитър Шивиков.

На 20.02.2016 г от 11.00 часа  беше отбелязана 103-а годишнина от трагедията, застигнала 27-и чепински полк, когато в смъртоносния капан на снежната виелица край Булаир загиват 255 войни, силно замръзнали са 1061, а с по-слаби измръзвания са още 1071 души от полка и на практика от тази трагедия не остава незасегната къща, фамилия или населено място в тогавашната Пазарджишка околия.

По традиция пред паметника на загиналите воини в бившите казарми в град Пазарджик беше отслужен помен за упокоение душите на починалите войници. Панихидата беше възглавена от Архиерейския наместник  архимандрит Яков, в съслужение със секретарите прот. Стефан Йорданов и свещ. Боян Кочев и свещениците от катедрален храм "Успение Богородично" свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров.

В края на тържеството бяха поднесени цветя от организаторите на събитието - Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва начело с ОЗ подполковник Калпаков, Съюзът на ветераните от войните, РИМ - Пазарджик, Военният клуб в Пазарджик, множество ветерани от войните и жители на град Пазарджик.

Бог да прости всички воини, паднали по бойните полета на нашата родина!

На 19.02.2016 г. се отбелязват 143 години от обесването на йеродякон Игнатий - Васил Иванов Кунчев – Васил Левски. По този повод Баткунската света обител прие учениците от ОУ "Васил Левски" с. Звъничево, начело с Директора г-жа София Банкина. Игуменът на манастира - архимандрит Яков отслужи панихида за упокоение душата на Дякона. В съслужение с него бяха йеромонах Йоаким, брат на обителта и свещениците Спас Дичев и Боян Кочев от гр. Пазарджик.

От 11.00 часа беше отслужена панихида и в катедрален храм "Успение Богородично" в гр. Пазарджик. В съслужение с Архиерейския наместник архимандрит Яков бяха свещениците от град Пазарджик отец Петко Еленкин, отец Спас Дичев, отец Любомир Чавдаров, отец Боян Кочев и отец Йордан Василев от гр. Септември. Храмът беше изпълнен с много енориаши и гости на катедралата, както и общественици от града. След завършването на помена архимандрит Яков предводи шествието до площад "Васил Левски" в града, където бяха поднесени цветя на паметника на Апостола на свободата. На тържеството присъстваха Областния управител г-н Трендафил Величков заедно със своите заместници, кметът на Община Пазарджик г-н Тодор Попов, омбудсманът г-н Иван Димитров, общински съветници от Пазарджишкия общински съвет, много директори, учители и ученици от училищата в града.

От 13.30 часа по покана на г-жа Галина Барова, Директор на училище "Христо Смирненски" в гр. Пазарджик, Негово Високопреподобие архимандрит Яков заедно със свещеник Боян Кочев присъстваха на тържество на училището, което се проведе в сградата на Регионалния исторически музей в града.

На 12.02.2016 г. в зала "България" на Панаирната палата в гр. Пловдив, по покана на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, богословът и преподавател в Пловдивската и Софийска духовни семинарии г-н Дарин Алексиев представи своята книга "Йога - път към мрака", излязла от печат в началото на 2016 година.

Официални гости на представянето бяха Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Йоаникий - богословски рецензент на книгата, Негово Високопреосвещенство Великотърновският митрополит Григорий - Ректор на Пловдивската духовна академия, Знеполският епископ Арсений - Викарен епоскоп на Пловдивския митрополит, свещеноиконом Добромир Костов - Ректор на Пловдивската духовна семинария и протосингел на Пловдивска митрополия, г-н Здравко Димитров - Областен управител на Област Пловдив, духовенството на Пловдивска епархия, жители и гости на град Пловдив.

След приветствието и речта на митрополит Николай (тук), г-н Алексиев представи рецензия на съдържанието на своята книга, след което потече дискусия с гостите на представянето.

В края на събитието митрополит Йоаникий предаде своя архипастирски благослов на присъстващите и призова всички да познаваме своята вяра, която единствена дава светлина, за да не ходим в мрака на неведението.

Представянето завърши с многолетствие.